Джон Лескроарт: Вина

Духър започна да говори много премерено.

— Не те гледам никак. Просто си казах мнението. Джо и на мен ми е симпатичен. Та нали аз го взех на работа, по дяволите. Защо ли съм толкова откровен с теб? Мислех, че си разкриваме душите. Ни най-малко не съм искал да те засегна. Извинявай.

Тя омекна.

— И ти извинявай. Нямах предвид…

— Всичко е наред. — Марк погледна часовника си. — А и аз трябва да бягам на работа. Искаш ли да те хвърля до факултета?

Кристина се облегна назад и сякаш се срасна с пейката.

— Сега не можеш да ме понасяш, нали?

Духър се наведе напред през масата.

— Изобщо не е така. Ще си подадеш документите при нас, нали? Днес, утре, вдругиден?

— Казах, че ще го направя.

— Наистина ли? — На лицето му се появи усмивка. — След нашата първа схватка?

Постепенно лицето ѝ отново се отпусна.

— Да — кимна тя.

Глицки затвори входната врата. Току-що бе изпратил трите момчета на училище.

Постоя около минута в тясното антре със стиснати очи, борейки се с постоянните си пристъпи на умора. Още чуваше гласовете на синовете си.

Но нямаше никакво време за разтакаване. Трябваше да свърши маса работа, защото така си бе планирал деня. Просто трябваше да не спира нито за миг — в това беше номерът.

Фло и днес беше жива, момчетата бяха здрави и се оправяха добре в училище. Ето върху тези неща трябваше да се съсредоточи. Разследваше пет случая на убийство, а освен това трябваше да продължи подготовката си за изпита за лейтенанти, макар още да не бе решил дали да се явява. Но така щеше да бъде по-натоварен.

Погледна часовника си. Време беше да отиде в кухнята и да си направи един чай. И да влезе в коловоза.

— Ейб! — Разбудена, Фло го викаше от спалнята.

— Да — отвърна, с всичката сърдечност, на която бе способен. Пресече дневната и се спря пред прага на спалнята. Жена му се бе надигнала и му се усмихваше.

— Изпрати ли ги? — Говореше за хлапетата.

Глицки рапортува:

— Съвсем навреме и в добро разположение на духа.

Тя се дръпна навътре в леглото, за да може той да седне.

— Кога стана? — попита го.

— Спах като заклан. Събудих се преди будилникът да звънне, но не много по-рано. Май беше шест и половина.

Тя докосна лицето му и прокара пръст по бузата му.

— Имаш торбички под очите.

— Очите ми просто така си изглеждат, Фло. Те са ми работен инвентар. Не искам да изглеждам прекалено дружелюбен.

— А, да — каза тя. — Това по едно време бе сериозен проблем.

— Ще останеш изненадана — усмихна се той, — като разбереш, че свидетелите ме намират за твърде сърдечен. Затова реших, че трябва да си създам по-груб имидж.

— Добре си го измислил. Да не могат да надничат в ранимата ти душа.

— Хората наистина са големи използвачи. Няма да повярваш, но е така.

Майката на Глицки, Ема, бе чернокожа. Баща му, Нат, бе евреин. Глицки беше с тъмна кожа и орлов нос. На всичкото отгоре хората първо забелязваха грапавия бял белег, който разсичаше устните му. Даже и когато под очите му нямаше, както днес, торбички, малцина успяваха да издържат на смразяващата му усмивка.

Той постави ръка на бедрото ѝ.

— А ти как я караш? Искаш ли да хапнеш? Или може би кафе? Или нестандартен секс?

— Всичките тези неща — кимна тя. — Ей сега ще стана.

— Сигурна ли си?

— Освен ако ти не държиш първо да е нестандартният секс. Но аз лично съм по-добра след кафето.

— Добре, ще се въоръжа с търпение.

— Слагай водата да ври — поръча тя. — Аз ще се измия през това време.

Той отиде в кухнята. Отгоре на масата се търкаляха остатъците от закуската на момчетата — празни купички, кутии от бисквити, мляко и пръсната навсякъде захар.

А също и полицейските му доклади — петима мъртъвци и всички факти от живота им, които Глицки бе успял да събере. Най-неприятният случай от тази смъртоносна жътва бе свързан с една млада жена, Таня Уилоус, изнасилена и умъртвена в жилището си.

Бисквитите в бюфета. Захарта на плота. Млякото в хладилника. Хладилникът плаче за почистване — щом върху сиренето има толкова мухъл, какво ли е на рафта с месото?

Събери захарта от масата. Гъбата смърди. Навярно я ползва поне от три месеца. Отдавна трябваше да я хвърли, но нямаха нова. Откъде ли можеше да се набави гъба? Не си спомняше да е купувал изобщо гъба през целия си живот.

А после кафето, бързо, водата вече ври, а той още не го е смлял. Трябва да смели наведнъж много, за да не се шушка с това всяка сутрин, но пък Фло обичаше кафето ѝ да е прясно смляно и той искаше тя да има…