Джон Гришам - Планината Грей

– Носиш го в себе си, Саманта. Съвсем очевидно е.

– Благодаря ти, Мати, много си мила. Не бих искала да ме подритват хора като Трент Филър. Искам уважение и единственият начин да го получа е да си го спечеля. Искам, вляза ли в съдебната зала, всички момчета да изпънат гръб и да ме гледат – мен, не задника ми.

– Боже, боже, виж докъде сме стигнали само!

– Да, така е. А сега относно парите. Ако ще прекарам тук следващите две години, имам нужда от някаква заплата. Немного, но нещо, с което да мога да живея.

– И за това си мислех. Не можем да се съревноваваме е твоя бивш колега в Ню Йорк, но можем да ти предложим нещо прилично за провинциална Вирджиния. С Анет получаваме четирийсет хиляди годишно, така че това е таванът. Службата може да ти плаща двайсет хиляди. А понеже ще се занимаваш е обжалването на делото “Тейт”, можем да ти отпуснем още двайсет от наследството на Донован. Какво ще кажеш?

– Четирийсет може да предизвика известно недоволство от… сещаш се кого.

– Анет ли?

– Да, нека да са трийсет и девет.

– Добре, нека да са трийсет и девет. Уговорихме се.

Мати протегна ръка през масата и Саманта я стисна.

После взе имейла от Анди и се усмихна.

– А сега да се отърва от този кретен.

За щастие, има десетки неправителствени организации, които усърдно работят във въгледобивните райони в защита на околната среда, за промяна на политиката и за правата на миньорите и на техните семейства. Една от тях е Центърът за граждански права на Апалачите в Уайтсбърг, Кентъки. Мери Кроумър и Уес Адингтън са чудесните адвокати там, които ме напътстваха, докато за пръв път обикалях тяхната област, “Гласове от Апалачите” са неукротима местна екологична група от Буун, Северна Каролина. Мат Уосън е техният програмен директор и беше великолепен източник на сведения, докато провеждах проучването си.

Благодарен съм също на Рик Мидълтън, Хейуърд Еванс, Уес Бланк и Майк Никълсън.