Джон Гришам - Планината Грей

– Татко твърдеше, че вие сте единствената адвокатка, която има смелостта да се бори за миньорите.

Смутена, Саманта едва успя да измърмори:

– Много мило от негова страна, но има и други добри адвокати.

– Да, госпожо, но татко харесваше вас най-много. Каза, че се надява да не се върнете в Ню Йорк и че ако ви е познавал преди десет години, нямало да затъне в такава каша.

– И това е много мило от негова страна.

– Нали ще останете да ни помогнете, мис Сам? Момичето стискаше ръката на Саманта още по-силно, сякаш искаше физически да запази близостта ѝ, за да се почувства защитено.

– Ще остана колкото мога.

– Трябва да ни помогнете, мис Сам. Вие сте единственият адвокат, който може да ни помогне. Поне така казваше татко.

Проливен дъжд се изля по средата на седмицата и реките и потоците в окръг Къри и Йелоу Крийк покачиха нивото си достагъчно, за да може да се кара каяк. Времето беше топло за средата на януари и през по-голямата част от следобеда Саманта и Джеф се гонеха нагоре-надолу по течението, заобикаляха скалите, плаваха в спокойни води и се стараеха да не им се случи някой инцидент. Накладоха си огън на един пясъчен насип и си изпекоха хотдог за късен обяд. Към четири Джеф прецени, че е време да се връщат в хижата, която беше на около осемстотин метра нагоре по течението. Когато пристигнаха, бяха изтощени. Без да губи нито минута, Джеф грабна трите раници и една пушка.

– Дай ми трийсет минути – каза той и изчезна към планината Грей.

Саманта сложи една цепеница в огъня и реши да го изчака на верандата. Изнесе навън едно одеяло, зави се с него и се опита да почете. Видя как две сърни нагазват на плиткото в реката, за да пият вода. После се шмугнаха обратно в гората.

Ако всичко вървеше по план, с Джеф щяха да си тръгнат след залез. В черокито на Донован щяха да са натоварени всички останали документи на “Крол Майнинг”. Джеф смяташе, че тежат около петдесет килограма. Щяха да ги отнесат на място, което още не ѝ беше разкрил.

Колкото по-малко знаеше Саманта, толкова по-малко усложнения за нея. Нали така? Тя не беше сигурна. Беше ѝ обещал тя да не докосва документите и най-вероятно дори да не ги поглежда. Ако ги заловяха – сега или впоследствие, – той щеше да поеме цялата вина. Тя не изгаряше от желание да му помогне, но пък много искаше да затвори тази сложна глава от живота си и да продължи напред.

Внезапно отекнаха два пушечни изстрела и Саманта подскочи уплашено. После още два! Чуваха се точно откъм хребета, откъм планината Грей. Саманта се изправи на верандата и погледна натам. Още един изстрел, общо пет, после нищо, тишина. Чуваше единствено как сърцето ѝ шумно бие в гърдите. Минаха пет минути, после десет. Петнайсет. Тя стискаше мобилния си, но сигнал нямаше.

След минути Джеф се показа – не от пътеката, а някъде от гората. Крачеше бързо, доколкото бе възможно с трите тежки раници. Тя хукна да го посрещне и пое едната.

– Добре ли си?

– Добре съм – отговори той, после замълча.

Оставиха раниците на верандата. Той седна на стълбите задъхан, едва дишаше. Тя му подаде бутилка с вода и попита:

– Какво се случи?

Джеф отпи жадно и поля лицето си.

– На излизане от пещерата се натъкнах на двама гадняри, и двамата с пушки. Бяха ме проследили, но после явно са се объркали. Аз неволно вдигнах шум. Те се обърнаха и стреляха, но не улучиха. Аз уцелих единия в крака и уплаших другия.

– Прострелял си човек!

– Прострелях го и още как, по дяволите! Когато са въоръжени, най-добре е да ги улучиш, преди те да улучат теб. Мисля, че той ще се оправи, не че ми пука. Изкрещя и приятелчето му го затегли настрани. Повече не ги видях. – Джеф изгълта остатъка от водата и дишането му се успокои. – Ще се върнат. Обзалагам се, че са повикали подкрепление и ще пристигнат още хора.

– Какво ще правим?

– Изчезваме от тук. Бяха твърде близо до пещерата и сигурно са ме видели да влизам. Мога да изнеса всички документи с още едно ходене.

– Вече се стъмва, Джеф, не можеш да се върнеш там.

Той не чуваше нищо. Само измърмори:

– Трябва да действаме бързо. – Скочи на крака, грабна двете раници и посочи третата: – Вземи тази.

Вътре ги отвориха, извадиха внимателно купчините документи и ги оставиха на пода, до масата в кухнята. Двете празни хладилни чанти стояха в ъгъла още от първото посещение на Саманта. Той ги придърпа и ги отвори. От вътрешния джоб на жилетката си извади черен пистолет, остави го на масата и стисна Саманта за раменете.