Джон Гришам - Планината Грей

– Какво караш в момента?

– Фолксваген костенурка от фирмата за коли под наем в Роаноук. Четирийсет долара дневно, плюс гориво и такса за изминати километри. Сладури.

Тя поклати невярващо глава.

– Те знаят ли, че съм тук?

– Не знам какво знаят, но допускам, че те следят. И ще продължат да държат под око и двама ни, докато не предадем документите. Не го знам със сигурност, но съм готов да се хвана на бас на всичките си пари.

– Трудно ми е да го повярвам.

– Не бъди наивна, Саманта. Твърде много е заложено на карта.

Когато Саманта влезе в кабинета си в 5:20 ч. Следобед, компютърът ѝ се мъдреше върху бюрото, точно където си стоеше в понеделник, преди ФБР да го вземат. Клавиатурата и принтерът също си бяха по местата, кабелите бяха свързани. Мати се приближи до вратата ѝ и възкликна:

– Изненада, а?

– Кога го върнаха?

– Преди около час. Един агент го донесе. Явно са разбрали, че няма нищо.

Или пък Карън Коуфър имаше повече приятели, отколкото беше склонна да признае. На Саманта ѝ се искаше да звънне на майка си, но в плен на обзелата я параноя реши да изчака.

– Погребението на Райзър е в петък следобед – каза Мати. – Искаш ли да отидем заедно?

– Разбира се. Благодаря, Мати.

16.01.‘09

Здравей, Сам!

Малко съм объркан, не съм сигурен защо си мислиш, че имаш право на вето върху назначенията в”Спейн и Грабман”. Също така съм озадачен от опасенията ти относно бъдещите клиенти, които фирмата евентуално ще спечели. Излиза, че най-разумният ни ход ще е да те направим старши партньор и да не ти се пречкаме на пътя. Искаш ли ъглов кабинет? Искаш ли кола и шофьор?

Не, не можем да те изчакаме до първи септември. Отваряме след шест седмици и в момента цари хаос. Новината се е разчула и ни заливат всякакви молби. Осем адвокати вече са подписали договорите си, а още десет предложения очакват отговор, включително твоето. Не спират да ни звънят млади юристи, които отчаяно си търсят работа – макар че малцина имат твоите възможности, разбира се.

Предложението е следното: 150000 долара годишно и обичайните екстри. Три седмици платен отпуск, който ще настоявам да си вземаш. Фирмата ще се структурира в ход, но допускам, че изгледите за теб ще бъдат по-благоприятни, отколкото във фирма от Голямото право.

Можем да изчакаме тържественото ти пристигане до първи май, но въпреки това искам да ми отговориш до края на месеца.

С обич, Анди

Мати предрече, че ще бъде пълно, и се оказа права Докато пътуваха към Мадисън, тя се опита да обясни защо на провинциалните погребения, особено тези на хората, които редовно ходят на църква, присъстват толкова много опечалени. Без да са подредени по важност, причините бяха следните: (1) погребенията са важни религиозни ритуали, с които живите се сбогуват с починалите, вече получили заслуженото на небето; (2) съществува стара и непоклатима традиция почтените и възпитани хора да изкажат съболезнования на семейството; (3) хората в провинцията обикновено са отегчени и си търсят занимание; (4) всеки иска на погребението му да има много хора, така че най-добре е да участваш в играта, докато ти е по силите; (5) винаги поднасят обилна храна. И така нататък. Мати обясни на Саманта, че шокираща смърт като тази на Бъди със сигурност ще привлече още повече посетители. Хората искат да участват в трагедията. Освен това обичат и да поклюкарстват. Постара се да разясни и противоречивите теологични становища, свързана със самоубийството. Много християни го смятаха за непростим грях. Според други непростими грехове нямаше. Интересно беше да видят как проповедникът ще се справи с проблема. На погребението на сестра ѝ Роуз, майката на Джеф, изобщо не споменали за самоубийството. А и защо да го правят? И бездруго мъката била голяма. Всички знаели, че жената се е самоубила.

Пристигнаха в мисионерската баптистка църква в Сидар Гроув половин час по-рано и едва успяха да се доберат до входа. Трудно си намериха място на третия ред отзад. След броени минути всички пейки вече бяха заети и хората започнаха да се редят покрай стените. През прозореца Саманта виждаше как закъснелите биват насочвани към залата за приятели, където тя се беше срещнала с Бъди и Мейвис след смъртта на Донован. Когато органът засвири, присъстващите се умълчаха и се изпълниха с очакване. В четири и десет се появи хорът и проповедникът зае мястото си. На вратата настана раздвижване. Той вдигна ръце и каза: