Джон Гришам - Планината Грей

Един от мъжете каза на Джеф:

– Господин Ландън би искал да ви види.

Вик сви рамене.

– Защо не? Я да разгледаме тази играчка.

– Летял съм с него – каза Джеф. – Малко по-хубаво е, отколкото със “Скайхок”.

– Голям баровец си ти! – изръмжа Вик.

Поведоха ги към рампата и към стълбичката. Джарет Ландън ги очакваше горе с широка усмивка и питие в ръка. Махна им и ги приветства с “добре дошли” във втория му дом. Саманта имаше приятелка в “Джорджтаун”, чието семейство притежаваше подобен самолет, така че не за пръв път се качваше в такова чудо. Широките седалки бяха тапицирани с плътна и хубава кожа. Всичко беше с позлатени кантове. Настаниха се около една маса, стюардесата прие поръчките им. Просто ме закарайте в Париж, искаше да помоли Саманта, и елате да ме вземете след месец.

Стана ясно, че Вик и Ландън се познават добре. Докато Джеф разказваше подробности около бягството си от планината Грей, им поднесоха питиетата.

– Искате ли нещо за вечеря? – попита Ландън, обръщайки се към Саманта.

– О, не, Джеф ме почерпи в “Тако Бел”. Преядох.

Мартинито ѝ беше безупречно. Джеф и Вик пиеха уиски с много лед. Ландън обясни, че документите излитат право за Синсинати, където в неделя ще им бъдат направени копия. В понеделник оригиналите ще бъдат върнати в Чарлстън и предадени на шерифската служба. Съдията се беше съгласил да ги прибере под ключ, докато ги прегледа. “Крол Майнинг” не бяха осведомени за тази уговорка и нямаха представа какво се случва. ФБР изцяло се беше оттеглило, поне за момента.

– Трябва ли да благодарим на приятелите си във Вашингтон за това, Саманта? – попита Ландън.

– Вероятно, не съм сигурна – отвърна тя с усмивка.

Той отпи, раздрънка кубчетата лед в чашата си и попита:

– Какви са плановете ти сега?

– Защо питаш?

– Ами няма да е зле да имам още един адвокат в екипа по делото срещу “Крол Майнинг”. Ти очевидно си запозната с него. Донован ти имаше доверие и фирмата му все още има да взема сериозни пари. Има петдесет процента вероятност “Крол” да се предадат, когато научат за документите. Не е изключено споразумение, макар и поверително. Ако действат грубо, ще ги притиснем и ще настояваме за процес. Честно казано, точно това ни се иска – спектакъл, величествено представление, двумесечна продукция, по време на която всичко лошо излиза наяве в съда. А после – показна присъда.

Малко от Донован. Малко от Маршал Коуфър.

Той се развихри:

– Има предостатъчно работа за всички ни, включително и за теб, Саманта. Можеш да се присъединиш към моята фирма в Луивил. Можеш да започнеш работа в Брейди. Можеш да поемеш кантората на Донован. Вариантите са много. Искам само да кажа, че се нуждаем от теб.

– Благодаря, господин Ландън – отвърна тя учтиво и отпи още една глътка.

Беше в светлината на прожекторите и това не ѝ допадаше.

Вик го усети и смени темата с въпроси за самолета. “Гълфстрийм”, последно чудо на техниката. Буквално неограничени възможности, лети на дванайсет хиляди метра височина, над другите. Много безшумен в небето. Разговорът постепенно замря. Ландън погледна часовника си и попита:

– Да ви откарам ли някъде?

Ах, удобствата на частните самолети – отбиваш се тук, вземаш някой оттам. Всичко е възможно.

Отклониха предложението му и обясниха, че вече ги чакат. Той ги отрупа с благодарности, задето са доставили документите, и ги изпрати до терминала.

Мати пристигна по-рано в понеделник. Двете се затвориха в кабинета. Саманта ѝ разказа, че документите са доставени относително безпрепятствено и че ако всичко се развива по план, трябва по-късно през деня да бъдат предадени на служител на съда. Пропусна по-колоритните страни на приключението – стрелбата, извадила от строй нечий крак, убитата мечка, чудодейната поява на Вик Канзаро и бързия коктейл на борда на реактивното бижу на Джарет Ландън. Най-добре е някои неща да си останат неизречени.

Така или иначе, документите вече бяха на по-сигурно място, където за тях можеха да се борят други адвокати. Някой друг щеше да си блъска главата да разбере какво означават. Саманта подозираше, че ФБР е изтласкано на страничната линия. Имаше дори намеци, че разследването може да се обърне на сто и осемдесет градуса и да се зарови в действията на “Крол Майнинг”. Още нищо не беше категорично, просто една-две думи от Вашингтон.

След смъртта на Бъди Райзър и драматичните обрати около документите животът се връщаше в обичайното си русло в Планинската служба за правна помощ. Двете адвокатки поне се надяваха да е така. Саманта трябваше да се яви в съда в десет часа по дело, което нямаше никаква връзка с въглища, документи и федерални власти, и с нетърпение очакваше един най-обикновен ден.