Джон Гришам - Планината Грей

Джеф обаче я причака в съда. Явно знаеше графика ѝ.

– Може ли да поговорим? – попита той, докато се качваха по стълбите към главната зала.

– Надявах се да не те виждам известно време.

– Съжалявам, няма да стане. Колко ще се забавиш в съда?

– Един час.

– Ще те чакам в кантората на Донован. Важно е.

Доун, която работеше и като секретарка на бюро, и на рецепцията, я нямаше. Договорът ѝ беше прекратен. Фирмата нямаше работа, кантората беше затворена и събираше прах. Джеф отключи входната врата, отвори я пред Саманта, после затвори и отново заключи. Качиха се на втория етаж в бойния щаб, по чиито стени все още висяха увеличени снимки и веществени доказателства по делото “Тейт”. Папки, документи и книги лежаха разхвърляни – следи от нахлуването на ФБР. На Саманта ѝ се стори странно, че никой не си беше направил труда да разчисти, да подреди. Половината крушки не светеха. Дългата маса беше покрита с прах. Донован беше мъртъв от почти два месеца. Саманта се огледа. Връхлетя я вълна от носталгия и печал. Познаваше Донован съвсем отскоро, но за миг закопня да зърне неустоимата му усмивка.

Седяха на сгъваеми столове и пиеха кафе от картонени чашки. Джеф описа широк кръг с ръка и попита:

– Какво да правя с тази сграда? Брат ми я завеща, а никой не я иска. Не можем да намерим адвокат, който да поеме практиката му, а засега никой не желае да купи сградата.

– Рано е – увери го Саманта. – Тя е красива, все ще се намери купувач.

– Разбира се. Половината красиви сгради по главната улица са празни. Този град умира.

– Това ли е важният въпрос, който искаше да обсъдим?

– Не. Саманта, аз заминавам за няколко месеца. Имам приятел, който има ловна хижа в Монтана, и смятам да му погостувам за по-дълго. До гуша ми дойде да ме следят, до гуша ми дойде да се тревожа кой е зад гърба ми, уморих се да мисля за брат ми. Нуждая се от почивка.

– Идеята е страхотна. Ами работата ти като снайперист? Доколкото разбирам, наградата вече е един милион долара в брой. Положението се затяга, а?

Той отпи продължително от кафето и подмина последната ѝ забележка.

– От време на време ще се връщам, за да се погрижа за наследството на Донован, когато Мати се нуждае от мен. Но като цяло мисля да се пренеса някъде на запад. Тук има твърде много история, твърде много лоши спомени.

Тя кимна. Разбираше го, но не каза нищо. Да не би той да целеше някакво драматично сбогуване между влюбени? Ако бе така, не можеше да му предложи нищо. Харесваше го, но в този момент новината, че заминава за Монтана, ѝ донесе облекчение. Мина цяла минута, преди някой от двамата да проговори.

Накрая Джеф каза:

– Мисля, че най-сетне разбрах кой е убил Донован. – Пауза, през която се очакваше тя да попита кой, но Саманта прехапа език и замълча. Той продължи: – Ще отнеме известно време, може би петдесет години, но аз ще се притая и ще заложа капаните си, така да се каже. Те си падат по самолетните катастрофи, затова ще им дам шанс за още една.

– Не желая да слушам това, Джеф. Наистина ли искаш да прекараш остатъка от живота си в затвора?

– Няма да го прекарам там.

– Прочути последни думи. Виж, трябва да се връщам на работа.

– Знам. Извинявай.

В Службата я очакваше понеделнишкият обяд, шумно клюкарско пиршество, което не ѝ се искаше да изпусне. Между петте жени, които участваха, съществуваше негласно споразумение: отсъстваш ли, най-вероятно ще те обсъждат надълго и нашироко.

– Добре, знам, че си заета. Ще се върна след няколко месеца. Ти ще бъдеш ли тук?

– Не знам, но не мисли за мен.

– Ще мисля за теб, не мога иначе.

– Ето какво, Джеф. Аз няма да се притеснявам дали ти ще се върнеш, а ти няма да се притесняваш дали аз ще съм тук или в Ню Йорк, става ли?

– Добре, добре. Може ли поне да получа целувка за довиждане?

– Да, но внимавай с ръцете.

Когато се върна на бюрото си, Саманта попадна на последната новина от Ню Йорк. Анди ѝ пишеше:

Скъпа Саманта, “Спейн и Грабман” се разраства с всяка секунда. В момента сме подписали със седемнайсет от най-добрите и най-умни млади адвокати и ни предстои вълнуващо начинание. Трябват ни още двама-трима. Трябваш ни ти! Работил съм с няколко от тези блестящи хора – Ник Спейн е работил с други, – затова мога да кажа, че не познавам всички. Познавам обаче теб и знам, че мога да ти имам доверие. Знам, че си от моя екип и ще ми пазиш гърба. Както ти е известно, в океана плуват много акули.

Ето целия пакет: (1) начална заплата от 160000 долара (малко повече от най-високото ни предложение досега, затова те моля да не го разгласяваш – не искам неприятности още от самото начало); (2) годишен бонус в зависимост от представянето и цялостната дейност на фирмата (не, двамата партньори не възнамеряват да задържат цялата печалба за себе си); (3) пълно здравно осигуряване – лекари, зъболекари, офталмолози (всичко освен ботокс и силикон на дупето); (4) отличен пенсионен план и гарантирани вноски; (5) заплащане за свръхнатовареност над 50 часа седмично (да, скъпа, права беше за това; С&Г са сигурно първата юридическа фирма в историята, която предлага плащане за извънреден труд; сериозно говоря за 50-те часа седмично); (6) три седмици платен отпуск; (7) самостоятелен кабинет и назначена от теб секретарка (вероятно и собствен правен асистент, но в момента не мога да ти го обещая); (8) повишение; не искаме хората ни да си режат гърлата, за да станат партньори, затова предвиждаме план, по силата на който всеки ще може да стане партньор след 7 до 10 години работа във фирмата.