Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Карол съзнаваше, че не съществува лесен отговор на тези думи.

— Според мен не е съвсем точно казано това, че не може да се отстоява право на лично пространство при разследване на убийство. Ние трябва да се постараем да научим всичко за жертвата на убийството, дори ако част от наученото се окаже без всякаква връзка с разследването. Това не е проява на нездраво любопитство, а на здрав разум — тя цъкна с език, недоволна от себе си. — Извинете, това прозвуча много повърхностно — не беше умишлено. Споменах пред вас моя колега, психолога. Той винаги ми напомня, че наученото за жертвата на убийство никога не може да бъде излишно. Затова се надявам да ми простите, ако въпросът ми прозвучи натрапчиво.

— Не се безпокойте, несериозният тон ми служи за защита. Задавайте си въпросите, няма да се възмущавам.

Карол си пое дъх. Нямаше какво да усуква.

— Проявяваше ли Роби слабост към анален секс? — попита тя.

От другата страна се чу учудено изкискване.

— Роби? Роби да обича да го чукат в задника? Сигурно се шегувате. Предлагала съм му да го направим така, но той беше твърдо убеден, че всеки хетеросексуален мъж, който си пада по това, дълбоко в себе си е педал.

— Какво сте му предлагали?! — разговорът с Бинди накара Карол да се почувства стара и изостанала.

— Нали се сещате, да го чукаш отзад — с вибратор.

— Не съобразих веднага.

— Така е, като живеете там горе, на Север — отвърна Бинди. По тона й личеше, че се шегува, но независимо от това Карол се почувства като безнадеждна провинциалистка. — Предишното ми гадже, с когото ходех преди Роби, много си падаше по тези неща. Оттогава ми остана цялата екипировка — колана, вибраторите и така нататък. Опитах се да предложа нещо такова на Роби, но вярвайте ми, реакцията му беше такава, като че ли бях предложила да излезем и да чукаме някое безстопанствено куче. Не понасяше дори да му се слага пръст в ануса, докато се чукахме.

— Но в нощното му шкафче намерихме анален стимулатор — каза Карол, опитвайки се да поддържа тон на спокойно безразличие.

След кратко мълчание Бинди каза:

— Той е мой. Не се притеснявайте, не ми трябва.

— Е, добре — каза Карол. — Благодаря за откровеността.

— Няма проблем. А какъв беше строго личният въпрос? — Бинди се изсмя горчиво. — Извинете. Нали ви казах и преди, умишлено се държа така несериозно. Та защо ви беше да знаете какви са били предпочитанията на Роби в леглото?

— Съжалявам, но не мога да споделям подробности, свързани с текущо разследване — отвърна Карол, съзнавайки, че би искала да може да каже нещо на Бинди в замяна на нейната откровеност. — Проучваме различни хипотези, но трябва да ви предупредя, че работният процес отнема доста време.

— Не е важно колко време ще ви трябва, госпожо главен инспектор — отвърна Бинди. Сега вече беше съвсем сериозна. — Важното е да хванете мръсника, който направи това.

Имран отново се зае да отваря и затваря чекмеджетата в спалнята си. Според Юсеф го правеше за пети път.

— Досега вече трябва да си успял да събереш всичко, което ти трябва, човече — каза той. — Провери вече милион пъти.

— Лесно ти е да говориш така. Не ми се иска да се озова на летището и хоп — iPod-а го няма. Или да стигна до Ибиса и да открия, че маратонките „Найки“ си стоят тук под леглото — нали ме разбираш? — Имран коленичи и пъхна ръка под леглото.

— Изобщо няма да стигнеш до летището, ако не си размърдаш задника — каза Юсеф. — Не забравяй, че караш скапан воксхол, а не автомобила на Батман.

— Пък и ти не си състезател от Формула 1, братовчеде — Имран се изправи пъргаво на крака. — Добре, готов съм — той затвори ципа на сака, видимо все още леко притеснен, потупа джобовете си. — Паспорт, пари, билети. Да тръгваме.

Юсеф го последва надолу по стълбите и зачака търпеливо, докато Имран се сбогуваше с майка си. Човек би помислил, че заминава на тримесечен преход в Антарктида, а не за три дни до Ибиса. В края на краищата успяха да излязат от къщата. Имран подхвърли ключовете от микробуса на Юсеф.

— Най-добре да му привикнеш, докато съм още тук, за да ти изясня как да се справяш, ако възникне някой проблем — каза той. — Понякога амбреажа малко заяжда, нали разбираш?

Юсеф изобщо не се интересуваше от амбреажа. Най-важното за него беше да се добере до микробуса, на който отстрани беше изписано фирменото име „А1 Електрикълс“.

— Няма значение — измърмори той, запали двигателя и мина рязко на първа. Включи се стереоуредбата с оглушителен дръм енд бас ремикс на „Тайгърстайл“. Юсеф трепна, пресегна се към копчето за звука и го намали рязко.