Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Карол въздъхна.

— Прекрасно. Това разследване започва да се очертава като адски кошмар. Шефовете и медийните хиени не ме оставят да си поема дъх, всички настояват за бързо приключване на следствието. Което, между нас казано, е точно толкова вероятно, колкото и да вземат мен на мястото на Роби в „Брадфийлд Викс“.

Гриша се приведе напред и кликна с мишката.

— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна, но ти си права, трудно ще се доберем до нещо — той се усмихна съчувствено. — Като те видях, се сетих, че отдавна не си идвала на вечеря вкъщи. Ирис ще се радва да те види — той погледна нещо на екрана. — Какво ще кажеш за събота вечер?

Карол се замисли за миг.

— Звучи добре.

— В седем?

— Нека бъде осем. Преди това трябва да мина през болницата.

— През болницата ли?

— Заради Тони.

— О, разбира се, чух какво се е случило. Как е той? — но преди Карол да отговори, на вратата се почука. — Влез! — извика Гриша.

В стаята надникна Пола.

— Добър ден, докторе. Търся…

— Е, вече я откри — заяви Гриша.

Пола се усмихна и влезе.

— Още по-добре е, че и вие сте тук, докторе — тя размаха един плик. — Струва ми се, че нещата най-сетне потръгнаха, шефе. Току-що разговарях с Мартин Фланаган. Никак не му се искаше да си каже всичко…

— Но ти упражни върху него прочутия чар на Макинтайър — допълни Карол. Достатъчно често бе наблюдавала непогрешимата тактика на Пола по време на разпит, за да бъде учудена.

— Честно казано, според мен за него откриването на убиеца на Роби е по-важно от доброто име на клуба. Така или иначе, господин Фланаган твърди, че напълно забравил за рутинните проверки за допинг, които били правени в петък. Роби дал урина за изследване, както и всички останали. Но за разлика от резултатите на останалите, при него било открито наличие на наркотично вещество.

Тя извади един лист от плика и го подаде на Гриша.

— Положителен резултат за рохипнол — прочете той на глас. — Чувал съм, че в тази лаборатория работят много старателно. Но все пак се свържете с тях и попитайте дали е останал още материал от пробите на Роби. Тук не виждам достатъчно подробности, за да мога да преценя кога и как може да е поет наркотикът — той подаде листа на Карол.

— Предполагам, че това вече е ясно. Четвъртък вечерта, в „Аматис“ — каза кисело Карол.

Гриша се намръщи.

— По-вероятно не — той натисна няколко клавиша, после кликна с мишката. — Така и предполагах. Така нареченото хапче „забрави ме“. Започва да действа двайсет минути до половин час след приемането му. Така че, ако Роби го беше погълнал в клуба, по времето, когато си е тръгнал, би изглеждал почти в безсъзнание.

— Но никой не споменава да е бил дори пийнал — каза Пола. — Освен това на записа от онази камера изглежда, че се движи съвсем нормално.

— Следователно е имал доверие на човека, с когото е бил, и то дотолкова, че да отиде някъде другаде с него. Някъде, където му е било поднесено питие с рохипнол в него — започна Карол да разсъждава на глас.

— Въздействието на рохипнола се усилва от алкохола, и като се има предвид, че е пил и преди това, в рамките на един час вероятно е изпаднал в унес — каза Гриша. — В такова състояние би се съгласил с всичко, което са правили с него. Не би се съпротивлявал срещу анално проникване, нито срещу поставянето на някакъв супозиторий в ректума, а после сигурно не си е спомнял нищо. Така погледнато, това е съвършеното убийство. В момента, когато жертвата умира, последният й контакт с убиеца е отдавна отминал.

Карол върна листа на Пола.

— Добра работа — каза тя. — Но този случай си остава все същата гадост. Като че ли всяко ново сведение, до което се доберем, само усложнява допълнително нещата.

Половин час по-късно нямаше изгледи положението да се подобри. Карол седеше в офиса си, затворила вратата и спуснала щорите, за да не се разсейва. Беше опряла лакти на бюрото, притиснала телефонната слушалка към ухото си с една ръка, а с другата стискаше кичур от косата си.

— Надявам се да не съм ви събудила — каза тя.

— Всъщност точно това направихте. Но така е по-добре, имам да върша много неща — отвърна Бинди Блайт с глас, пресипнал от съня. Тя се покашля, прочисти гърлото си, после подсмръкна. Карол я чу как се раздвижи.

— Трябва да ви задам един въпрос. Става дума за нещо много лично.

Последва характерното щракане на запалка, после се чу вдишването на дима.

— Вероятно сега следва моята реплика „Не се притеснявайте, при разследване на убийство не може да се говори за лично пространство“? — изрецитира Бинди с доста умело подражание на американски акцент.