Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Ще видим тази работа. Сега ще се поразходим до участъка, някоя служителка ще те претърси. Тогава ще видим дали ще се придържаш така упорито към дрънканиците си.

Карол едва не се усмихна. Чувстваше се все по-уверена. Знаеше си правата.

— Никъде не отивам със свине като вас — освен ако не сте решили да ме арестувате, а ако ще ме арестувате, майната ви, нищо не казвам, докато не се видя с адвоката си.

Тежкоатлетът хвърли поглед към колегите си. Това й беше достатъчно. Нямаха никакви доказателства срещу нея. Бяха излъгали за това, което бил казал Гари, защото ако той наистина я беше натопил, това би било достатъчно, за да я арестуват по подозрение. Тя се изправи.

— И, така, какво решавате? Ще ме арестувате ли или мога да си вървя? При това смятам да взема парите на Гари със себе си, защото нямате право да ги задържите.

Тя клекна и започна да прибира нещата си обратно в чантата.

Преди някой да успее да отговори, вратата се отвори и Морган влезе в стаята.

— Благодаря ви, господа — каза той. — Вашата помощ беше от голяма полза за нас. Но от тук аз поемам нещата.

Тежкоатлетът като че ли щеше да възрази, но един от другите полицаи постави успокоително ръка върху рамото му. Четиримата се изнизаха от стаята. На прага онзи, който се беше облегнал на стената, се обърна.

— Държа да се отбележи, сър, че не сме доволни от начина, по който беше проведена операцията.

— Ще бъде отбелязано — каза сухо Морган. Смигна на Карол, постави пръст на устните си и го задържа там, докато не чуха полицаите да затварят външната врата зад себе си. После се усмихна. — Наистина успя да вбесиш колегите от отдела за борба с наркотиците — каза той.

— Така ли?

— Провалихме им истинска операция — той отиде до дивана и седна. — Имаха намерение да спипат онзи тип, на когото ти предаде дрогата. Идеята беше ти да видиш звезди посред бял ден, но да ти се даде възможност да избягаш. За съжаление ти изигра ролята си по начин, съвсем различен от това, което предвиждахме. И онова приятелче си замина с пакета дрога, който трябваше да се върне обратно в ръцете ни.

Карол преглътна мъчително. Беше се получила точно такава каша, каквато бе искала да избегне.

— Съжалявам, сър.

Морган сви рамене.

— Няма защо. Някой от нас би трябвало да прояви достатъчно здрав разум, и да обезопаси аварийния изход. Ти от своя страна демонстрира забележителна съобразителност в рискова ситуация. Реагираше напълно в съответствие с образа, който ти бяхме изградили. Справи се с онези грубияни от НСС интелигентно и умело, направи всичко необходимо да прикриваш следите си и да променяш външния си вид, и успя да надхитриш противника във всеки един от конфликтните моменти. Не бихме могли да си представим по-добра демонстрация на вашите таланти, инспектор Джордан.

Карол се поизправи.

— Благодаря, сър. Ще получа ли работата при това положение?

По обикновено откритото лице на Морган премина сянка.

— О, да, работа ще получиш — той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади визитна картичка. — Ела утре сутринта в моя кабинет. Тогава ще ти обясним всичко. А сега е най-добре да се прибереш и да предприемеш всичко необходимо, за да не се забележи предстоящото ти отсъствие. Ще се наложи да заминеш за известно време. И няма да можеш да се прибереш у дома, преди да приключиш със задачата.

Карол се намръщи.

— Значи не отивам в Европол?

— Засега още не — той се приведе напред, поставил лакти на коленете си. — Карол, ако се справиш с тази работа, ще можеш да си избереш всеки пост, който ти се прииска.

Тя забеляза, че той й говори на малко име. От опит знаеше, че по-високопоставените офицери започват да интимничат с подчинените си единствено, когато има опасност нещата да се оплескат, и въпросните подчинени могат да им послужат вместо щит.

— А ако не се справя?

Морган поклати глава.

— Не си позволявай да мислиш такива работи.

На „Вилхелмина Розен“ нямаше много място за безделници винаги имаше какво да се върши. Старият беше установил такъв ред и той нямаше намерение да остава по-назад. Беше ясно, че екипажът го смята за маниак, но на него му беше все едно. Какъв смисъл имаше да си собственик на един от най-красивите кораби по Рейн, ако не го поддържаш в блестящо състояние? Ако не те е грижа, можеш със същия успех да командваш и някоя от онези модерни стоманени кутии, които притежават толкова индивидуалност, колкото и пакет овесени ядки.