Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Божичко, така е. Когато дойде тук, ми каза, че след това отивал в телевизията. Каква глупачка съм! — простена Карол.

— Не си глупачка, просто си травматизирана — Петра погледна часовника си. — Предаването е започнало преди седем минути. Продължава четиридесет и пет минути. Телевизионното студио е на пет минути път от тук. Всичко ще бъде наред. — До ухото й се разнесе глас и тя вдигна ръка, за да покаже на Карол, че продължава разговора по телефона.

— Ало? На телефона е Бекер. Слушайте, имам нужда от помощта ви. От известно време подготвяме голяма операция за залавянето на един тип на име Тадеуш Радецки. Той току-що е изнасилил и пребил служителка на полицията и смятаме, че се готви да убие неин колега. Нямам време да минавам по каналния ред, но имайте предвид, че е заложен човешки живот. Можете ли да тръгнете сега и да ме чакате пред студиото на Канал 5 след двайсет минути? Идеята ми е да проследим Радецки, когато излезе от студиото и евентуално да предотвратим убийството.

— Не можете ли да се обърнете към криминална полиция?

Петра се постара да бъде максимално убедителна.

— Не разполагаме с никакво време. Вижте, наистина не бих се обърнала към вас, ако всяка минути не беше ценна. Радецки и неговият помощник, Красич, са замесени във възможно най-тежки престъпления. Трафик на наркотици, оръжия, нелегални емигранти — прекарват всичко. При това са и убийци. Знаят, че сме успели да им влезем в следите и ако не ги заловим сега, може да загинат и повече хора.

— О, майната му. Защо пък не. Добре, чакам ви пред студиото на Канал 5 след двайсет минути.

— Много съм ви задължена — отвърна тя.

— Няма спор. Ще се видим след малко.

Петра затвори телефона, обзета от огромно облекчение.

— Мисля, че този път няма да ни избяга — каза тя тихо. — Знаем къде е, можем да го проследим и остава само да се молим да ни заведе при Тони навреме.

Карол се беше изправила и вървеше със залитане към банята.

— Той трябва да е тръгнал от тук направо към телевизионното студио. Тони сигурно е още жив.

— Къде отиваш? — попита Петра.

— Да се изкъпя. Ще тръгна с вас.

— Не откачай. Трябва да те види полицейски лекар, трябва ни медицинско свидетелство за всичко, което ти е причинил.

Карол продължи невъзмутимо към банята.

— Това вече няма значение. Разполагаме с достатъчно доказателства, за да приберем Радецки завинаги зад решетките. Трябва да бъда с вас. Искам да съм сигурна, че Тони ще оцелее.

— Не се надявай — възрази Петра. — Не си в състояние да ходиш където и да било. Нали затова повиках Марейке, за да се погрижи за теб.

— Тръгвам с вас — повтори упорито Карол.

— Нямаме никакво време. Аз тръгвам — Петра взе чантата си и тръгна към вратата.

— Не можеш да постъпиш така с мен, Петра! — извика Карол.

— Разбира се, че мога. Защото съм убедена, че постъпвам правилно. Налага се да се съсредоточа върху залавянето на Радецки и спасяването на Тони. Не мога да си позволя да се тревожа и за теб. Оставаш тук, а аз ще ти се обадя веднага, щом имаме някакви новини.

Тя се канеше да отвори външната врата, когато иззвъня звънецът на домофона.

— Да? — Петра се заслуша за миг, после натисна бутона. — Марейке се качва. Ще ти се обадя. Обещавам, ще се обадя.

Петра отвори вратата и тръгна към асансьора. И в най-налудничавите си фантазии не би могла да си представи такъв сценарий за първата си среща с Марейке. Трудно бе да се измисли нещо по-неромантично от това да й възложи да се грижи за жертва на изнасилване, докато самата тя тръгва да залови убиец.

Вратата се отвори и двете жени застанаха една срещу друга. Петра не можа да не се усмихне. Марейке беше по-висока, отколкото си я бе представяла, но изглеждаше много по-привлекателна, отколкото на снимките, които й бе изпратила.

— Здравей — каза тя. — Много те бива да улучваш точния момент.

— Мислех, че ще те зарадвам — каза нацупено Марейке.

— Божичко, Марейке! Карол е изнасилена, Радецки е заловил Тони, скрил го е някъде и се кани да го убие. В момента наистина не мога да мисля за нищо друго.

— Какво говориш? — лицето на Марейке се сгърчи от ужас.

Петра я заобиколи и влезе в асансьора, без да спира да говори:

— По някакъв начин са успели да разкрият Карол. Не знам, нямах време да я разпитвам за това. Радецки я е пребил и я е изнасилил. Тя е в ужасно състояние. Трябва да се опитам да го спра, преди да убие Тони. Погрижи се за Карол, тя не бива да остава сама — Петра целуна Марейке и полека я избута от асансьора. — Ще се обадя. — Докато вратата на асансьора се затваряше, тя подвикна. — Наистина се радвам, че си тук!