Вал Макдърмид - Последно изкушение

Карол се задърпа от ръцете й.

— Тони! Хванали са Тони — извика тя.

— Радецки ли беше? — попита Петра, без нито за миг да се съмнява кой е отговорен за този кошмар.

— Заловил е Тони и ще го убие. Той ми го каза. Знае коя съм, разкрил ме е. Ще убие Тони, защото ние сме убили Катерина.

Петра се опитваше да схване това, което й казваше Карол. Какви бяха тези приказки, че са убили Катерина? Тя тръсна глава. В момента не можеше да си го изясни, а беше очевидно, че тъкмо сега я чака по-важна работа. Нямаше представа колко време е минало от изнасилването на Карол. Нямаше представа къде са Радецки и Красич. Но зададе първо най-важния въпрос.

— Къде са го закарали? Знаеш ли?

— Не, не знам, но трябва да ги намериш. Трябва да ги спреш. Не ги оставяй да го убият!

Гласът на Карол звучеше отчаяно. Сълзи се стичаха от ъгълчетата на очите й. Тя се беше притиснала към Петра като уплашено дете.

— Радецки ли ти причини това?

Въпреки всичко имаше нужда от потвърждение.

— Да.

— Трябва да отидем до полицейското управление и да съобщим, че си изнасилена. Трябва да те прегледа лекар.

— Това не е толкова важно сега, нали съм жива. А Тони може да умре всеки момент. Направи нещо, Петра.

Преди Петра да успее да отговори, мобилният й телефон отново иззвъня.

— Момент — каза тя и внимателно се измъкна от ръцете на Карол. Стана на крака и взе чантата си.

— Здравей, скъпа — познатият глас прозвуча в пълна дисхармония с обстановката в апартамента.

— Марейке?

— Същата. Познай къде съм.

— Моля?

— Познай къде съм.

— Нямам представа — отвърна нетърпеливо Петра.

— На спирка „Зоологическа градина“. В такси. Къде да дойда?

— Какво? В Берлин ли си? — Петра реши, че започва да се побърква. Тук нещо не беше наред. Какво търсеше Марейке в Берлин?

— Утре трябва да бъда в Кьолн, затова реших да се отклоня от прекия път, за да се видим. Мислех, че ще се зарадваш — тя беше забелязала, че Петра не е обзета от възторг и не можеше да потисне разочарованието в гласа си.

— Господи, Марейке, това е възможно най-неподходящият момент… Не, чакай, ти можеш да ми помогнеш. Нямам време да обяснявам, но трябва да дойдеш в апартамента на Карол. Можеш ли да се оправиш?

— Разбира се. Къде се намира?

Петра й издиктува адреса.

— До скоро. Ще ти обясня всичко, като се видим, трябва да прекъсвам, извинявай — допълни тя, като погледна през рамо и видя, че Карол се опитва да се изправи, подпирайки се на стола.

— Петра, трябва да ги откриеш — повтори тя настоятелно.

— Ще ги открия — Петра отиде при бюрото и вдигна слушалката на телефона. — Всеки момент ще дойде Марейке. Тя ще те отведе до управлението.

— Какво търси Марейке в Берлин? — гласът на Карол издаваше същото объркване, каквото изпитваше и Петра.

— Казва ли ти някой — Петра набра някакъв номер и зачака нетърпеливо отговор.

— Ало? Акуло, ти ли си? Слава богу, че си още там. Слушай, трябва да свършиш нещо. Нямам време за обяснения, но Радецки и Красич трябва да бъдат арестувани незабавно. Обаждаш се в криминална полиция, пътна полиция, на всички. Искам всяко ченге в града да ги търси и да бъдат арестувани незабавно, щом бъдат открити.

По някакви неясни причини Акулата се разсмя.

— Петра, рядко ми се удава случай да разполагам с повече сведения от теб — каза той през смях.

— Какво? Да не искаш да кажеш, че вече са арестувани?

— Не, но тъкмо гледам Радецки — каза той.

— Какво?

— Ами говори по телевизията — „Берлин и бизнесът“. Нали знаеш, онова предаване, по което политици разговарят с видни бизнесмени.

— Искаш да кажеш, че в момента е в телевизията?

Петра не можеше да повярва на късмета си.

— Ами да. Искам да кажа, предаването е на живо.

— Благодаря ти, Господи — прошепна Петра. — Акуло, има ли при теб още някой?

— Само аз съм от нашия отдел. Има още трима от специалния отдел, останаха тук с командира си — пишат доклада за нападението на фермата. Ще ми се и аз да бях с вас, звучи страхотно. А, има и двама англичани — всъщност търсят теб.

— Англичани ли?

— Някакъв голям шеф на име Морган и един от хагските чиновници, казва се Гандър или нещо такова.

Внезапно всичко се беше завъртяло около Берлин.

— Остави сега англичаните, нека си говорят с Плеш. Дай ми веднага командира на специалния отряд. Веднага! — докато чакаше нетърпеливо, Петра покри с ръка микрофона и се обърна към Карол. — Просто не мога да повярвам. В момента Радецки участва на живо в някакво телевизионно шоу. Ще наредя да го следят, и най-вероятно той ще ни отведе право при Тони.