Красич отвори вратата и Тадеуш излезе заднешком, без да откъсва очи от Тони, който се плъзна напред по седалката и го последва навън. Красич го сграбчи за раменете и го завъртя. Дулото на пистолета отново опря в гърба му. Той тръгна напред, препъвайки се, и едва не падна от мостчето.
Когато се качи на лодката, го избутаха към отворения люк. Красич беше стъпил на стълбата и заслиза надолу. Движеше се удивително ловко за човек с неговите размери. Чу се глух екот на човешки стъпки по метал в празно пространство. После долу се появи мътна светлина.
— Надолу — заповяда Тадеуш.
Тони се обърна предпазливо, така че застана с лице към него, и стъпи на стълбата. Беше слязъл по няколко стъпала, когато ръката му беше пронизана от адска болка — толкова внезапна и толкова силна, че той разтвори неволно пръсти. Краката му се подхлъзнаха и загубиха опора и за един ужасяващ миг той увисна на една ръка в празното пространство. Вдигна ужасено очи и видя ръката на Тадеуш, която замахваше, за да удари с дръжката на пистолета стиснатите му пръсти. Изпотен от ужас, той обви с ударената си ръка стълбата и успя да се придърпа, така че единият му крак стъпи отново на едно от стъпалата. Отдръпна здравата си ръка в последния момент. Така и не разбра как го постигна, но успя да слезе долу достатъчно бързо, за да избегне нови удари.
Едва беше стъпил на пода с треперещите си крака, когато Красич връхлетя и му нанесе удар точно в слънчевия сплит. Тони се преви от болка. Дробовете му се бореха отчаяно за глътка въздух. Мускулите му се гърчеха в болезнен спазъм. Падна свит на студения метален под. Повърна и тънката струя се стече от единия ъгъл на устата му. Когато беше в състояние да възприема нещо друго, освен собственото си тяло, видя Радецки, който се беше изправил над него. Погледнат в такава перспектива, изглеждаше огромен и ужасяващ.
Красич го хвана за яката и го изправи на крака, като едва не го удуши. После го захвърли върху една купчина сгънати платнища.
— Изправи се, жалък боклук — изръмжа той.
Тони успя да се надигне и опря гръб на студената стена.
— Събличай се — допълни Красич.
Тони започна да се съблича с усилие, с изтръпнали от страх пръсти. Болката в лявата ръка го затрудняваше още повече. Беше убеден, че поне два от пръстите му са счупени. Двамата мъже кръжаха около него като вълци около плячката си, докато той смъкваше постепенно дрехите си. Най-сетне се отпусна отново върху платнищата, напълно гол. Дишаше тежко, като че ли беше пробягал поне километър.
„Правят го, за да те унижат, за да те накарат да се почувстваш безпомощен. Не допускай да завладеят съзнанието ти. Не спирай да мислиш, не оставяй мозъка си да се отпуска“. Гласът в главата му прозвуча успокоително — което беше най-малкото смешно при тези обстоятелства. Но той нямаше на какво друго да разчита.
— Двамата с онази мръсница работите против нас, нали? — попита Тадеуш.
— Не, объркали сте всичко. Аз работя за Европол като консултант — съставям профил на един сериен убиец. Такава ми е специалността — съставям психопрофили на серийни убийци — отвърна Тони и се стегна, защото знаеше какво следва. Красич го срита жестоко по пищялите и той простена въпреки опитите си да се овладее.
— Погрешен отговор — Тадеуш завъртя пистолета и го хвана за дулото. — Тя е ченге, а ти й помагаш, за да ме унищожите.
Тони избърса слюнката, която се стичаше по брадичката му, и поклати глава.
— Моля ви, изслушайте ме. Това е самата истина. Карол наистина беше ченге, но вече не е. Мина от другата страна на бариерата. Злоупотреби с длъжностното си положение. Запознахме се по онова време. Опитвах се да я разубедя да не се захваща с това, което върши сега.
— Стига си лъгал — гласът на Тадеуш прозвуча неочаквано меко и тъжно. — Знам каква е истината. Как му викат? Операция в сянка. От този тип гадости, които никога не стават обществено достояние. Знам какво сте направили. Убили сте жената, която обичах, защото сте установили, че прилича на Карол Джордан. И после сте пуснали Карол Джордан за примамка. Несъмнено тя е действала, подпомагана от твоите съвети на експерт — психолог.
„Майната му“, каза си Тони. „Ако действително мислят, че нещата стоят така, няма спасение“. Но беше длъжен да настоява докрай.
— Не, моля ви, повярвайте, не беше така. Разбирате ли, Карол вече не е ченге, но все още има познати в полицията. Един от тях й показал снимка на Катерина — след смъртта й, не преди това. Показал я, защото му направила впечатление удивителната прилика — той спря, за да си поеме дъх. Това, че засега никой не го удряше, му вдъхна малко кураж. — Тя реши на своя глава да се възползва от тази прилика — за да влезе в леглото ви — и във вашия бизнес. — „Като за пребит от бой говоря доста уверено“, мина му през ума. — На мен ми се належи да дойда в Германия във връзка с разследването на серийните убийства. Става дума за човека, който убива преподаватели по психология. Трябва да сте чули за случаите по новините.
Читать дальше