Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Ето го. Това е онова мръсно копеле, Хил — каза той.

— Това ли? — Тадеуш като че ли не можеше да повярва. — Онзи, ниския, с глупавото сако от туид?

— Той е, мога да се закълна.

— Дай ми пистолета си — Тадеуш протегна нетърпеливо ръка.

— Да не си решил да го застреляш посред бял ден? — попита Красич. Като се вземеше предвид настроението на шефа, всичко можеше да се очаква.

— Разбира се, че няма да го застрелям. Просто ми дай пистолета. И като се изравня с него, докарай колата до нас.

Красич се пресегна и бръкна в кожения кобур под мишницата си. Извади един малък „Глок G-27“ и го подаде на Тадеуш.

— Има девет патрона — каза той рязко.

— Нямам намерение да стрелям с него. Поне все още не — каза студено Тадеуш и пъхна пистолета в джоба на шлифера си. Слезе от колата и тръгна забързано към мъжа, който Красич му беше показал. Когато наближи Тони, обви с пръсти пистолета. Докосването му подейства успокояващо. Щом го настигна, извади оръжието и го опря рязко в ребрата на мъжа пред себе си.

— Не мърдайте, доктор Хил — каза той грубо и стисна ръката на Тони със свободната си ръка. На човек, който би ги видял отдалече, двамата биха заприличали на познати, които се срещат и се поздравяват. — Това е пистолет.

Тони се закова на място.

— Кой сте вие? — попита той с усилие, без да може да види човека, който го заплашваше.

— Името ми е Тадеуш Радецки.

Тони не можа да овладее спазъма, който присви мускулите му. Той трепна изненадано в хватката на Тадеуш.

— Не разбирам — повтори той. — Какво означава това?

Тадеуш заби дулото на пистолета още по-болезнено в ребрата му.

— Не се правете на глупак — той чу тихото мъркане на мотора на мерцедеса, който идваше към тях. Колата спря и Красич излезе от нея. — Отвори задната врата, Дарко.

Красич отвори вратата и Тадеуш натика Тони вътре. Извади пистолета от джоба си, настани се до него и насочи оръжието към корема му.

— Куршум в корема причинява извънредно мъчителна смърт — каза той спокойно, сякаш водеше обикновен разговор.

— Вижте какво, трябва да има някаква грешка — възрази Тони неубедително. — Нямам представа кои сте, а вие очевидно ме бъркате с някой друг. Оставете ме да си вървя. Няма да съобщавам нищо в полицията.

„Жалка работа“, каза си той. „Къде е прочутото ти обучение? С какво ще ти помогне великата ти способност да съпреживяваш?“

— Глупости — сряза го Тадеуш. — Не само че спиш с Карол Джордан, но и работиш с нея. Дарко, намери някакво място, където можем да поговорим спокойно.

Мислите на Тони препускаха хаотично. Бяха разкрили Карол. Прикритието беше рухнало. Знаеха коя е тя. Предполагаха погрешно, че той е дошъл тук заради тях. Но какво правеха тук изобщо? Как бе възможно някой да го е проследил? Трябваше да е забелязал досега — беше се движил толкова хаотично! Но всъщност той не беше предполагал, че някой го следи.

Пропъди тези размисли. Нямаше никакво значение как точно се е озовал тук Радецки. Единствено важното в случая беше да измисли някакъв начин да защити Карол. Не си правеше илюзии относно хората, с които си имаше работа. Бяха убийци. Ако трябваше да откупи живота на Карол с цената на своя собствен, той беше съгласен. Най-важното беше да я спаси. Тъкмо сега трябваше да повика на помощ цялата изобретателност, на която беше способен. Той срещна погледа на Радецки и се принуди да не отклонява очи.

Учуди се, когато колата спря отново. Не беше обръщал внимание на нищо друго, освен на мъжа срещу себе си. Сега хвърли поглед през прозореца, над рамото на Радецки. Намираха се в една от най-отдалечените части на пристанището — малък док, където можеха да пристанат не повече от пет-шест лодки. Наоколо нямаше жива душа. Мерцедесът беше спрял до някаква лодка, боядисана в стоманеносиво като боен кораб.

— Минутка, шефе — каза Красич, докато слизаше от колата. Капакът на багажника се вдигна и Красич се скри зад него. Когато се появи отново, прибираше под якето си някакъв лост.

Безпокойството на Тони нарастваше непрекъснато. Красич се озърна, после изтича леко по мостчето и се качи на лодката. Надвеси се над капака на люка и подпря с лоста катинара, с който беше заключен. Отвори го и надникна вътре. После тръгна забързано обратно към колата, като показа със знак на Тадеуш, че всичко е наред.

— Сега ще слезем от колата и ще се качим на тази лодка. Ако се опитате да бягате, ще стрелям в краката ви. Аз съм много точен стрелец, доктор Хил — каза спокойно Тадеуш. — Няма смисъл и да крещите. Наоколо няма жив човек.