Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Лола се облегна назад и затвори очи сякаш бе изтощена.

— А сега имената, Лола — казах аз.

Почти без да отваря очи, тя каза шепнешком:

— Мърей Кендид. Собственик е на няколко нощни клуба, но винаги се намира в Зироу Зироу. Той е посредник. Урежда всичките ни срещи, но не е шефът. Градът е разделен на секции и Мърей Кендид ръководи секцията, където аз работех. Той е опасен човек, Майк.

— Аз също съм опасен.

— Какво мислиш да правиш сега?

— Не зная, рожбо. Не мога да го обвиня без доказателства, дори и да съм сигурен, че съм прав. Законът е на негова страна. Трябват ми факти… какво мога да използвам, за да го притисна?

— Има регистрационни книги, Майк… ако можеш да ги намериш. Те биха предпочели да минат без тях, защото тогава щяха да бъдат напълно чисти, но не могат, тъй като си нямат доверие един на друг.

— Този Кендид има ли книгите?

— Съмнявам се. Той води само временната регистрация, докато всички важни данни се съхраняват у големия бос.

Станах, сипах си още едно питие и го гаврътнах.

— Е, Лола, постъпи добре — казах аз. — Сега зная откъде да започна. Можеш да не се тревожиш. Това няма нищо общо с теб. Живей си спокойно, а аз от време на време ще те навестявам. Вероятно има още неща, които ти знаеш, а аз — не, но засега не мога да кажа какви са те.

Лола стана бавно от креслото и обви ръка около кръста ми. Постави главата си на рамото ми и скри лицето си във врата ми.

— Бъди внимателен, Майк. Моля те, бъди внимателен!

Повдигнах брадичката й с ръце и се усмихнах.

— Винаги съм внимателен, сладур. Не се тревожи за мен.

— Не мога да направя нищо със себе си, Майк. Може би трябва де си прегледам главата, но съм луда по теб.

Преди да успея да кажа нещо, тя постави пръст върху устните ми.

— Нито дума, Майк! Само ми позволи да те обичам. Не струвам много и го знам. Нямам намерение да се намесвам в живота ти, така че ме остави да те обичам, моля те. Без обвързване, мистър Хамър. Искам само да знаеш, че съществува някой, който има голяма нужда от теб и при когото можеш да отидеш по всяко време. Ти си чудесен, Майк. Ако можех да живея нормално, никога нямаше да те пусна да си отидеш от мен.

Този път аз не й разреших да говори. Горещото й тяло потръпваше в ръцете ми. Притисках я към себе си и усещах как възбудата я обзема цялата. Устните й сочни и зрели, и за един кратък миг забравих коя е била преди. Когато я целунах, устата й беше като огън, който се разгаря от малко пламъче до искряща факла.

Наложи ми се да я отблъсна, преди да съм забравил всичко останало. Стояхме на две крачки един от друг, а гласът ми все не искаше да излезе. Когато накрая излезе, успях да изрека:

— Запази това за мен, Лола. Само за мен.

— Само за теб, Майк — повтори тя.

Когато излязох от стаята, тя все още беше там, в средата на стаята, стройна и красива, гърдите й се повдигаха с възбуда, която никой от нас не можеше да си позволи.

Зироу Зироу клъб се намираше в началото на Шесто авеню. Беше невзрачно заведение, загубено сред блясъка на останалите нощни клубове, единствено скромната му неонова реклама издаваше местонахождението му. Но въртеше оживен бизнес. В него цареше особена атмосфера и именно заради нея го бяха нарекли Зироу Зироу . Стъклените прегради и таванът бяха опушени от цигарен дим.

Долу на стълбите един джентълмен с уши като цветно зеле си играеше на портиер, като кимаше, мърмореше нещо и протягаше ръка за бакшиш. Дадох му четвъртак, за да не ме мисли за скъперник. Стенният часовник показваше единайсет и петнайсет и салонът беше претъпкан. Не беше някаква евтина тълпа, защото всички носеха вечерни облекла. За разлика от повечето подобни заведения тук нямаше никелирани или тенекиени джунджурии. Ламперия от махагон покриваше стените, масичките бяха групирани на едно място, а оркестърът се намираше зад дансинга в една ниша, която можеше да се превърне в сцена за шоу, ако се наложеше.

Съдейки по лицата на посетителите, много малка част бяха от Ню Йорк. Най-малкото тези на мъжете. Повечето бяха хора, дошли по работа в града и излезли на лов за приключения. Веднага си личаха тези, които бяха със съпругите си. Седяха пред бара или на масичките с едно око към жените си, а с другото бройкаха игривите котенца, които се чудеха как така е станала, че са дошли тук с малките си женички.

Да, атмосферата беше великолепна. Клубът връщаше посетителите в салуните на Дивия Запад и това харесваше на босовете. Сред тълпата посетители се разхождаха дузина бардами, които се грижеха никой да не скучае. Седнах на една масичка в ъгъла, която частично се скриваше от растения в саксии. Когато келнерът намина, си поръчах хайбол 1 1 Уиски със сода във висока чаша. — Бел.прев. , получих го и почаках още известно време.