Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Нанси е била убита. Защо? Ако отговоря на този въпрос, ще открия и убиеца. Беше се отдала на най-древния рекет в света. Това е финансов и политически рекет. Всичко свързано с него е порочно. Момичетата, които са в него, си изработват интересно отношение към живота. Никой не може да ги засегне, затова пък те лесно могат да навредят на когото и да било… ако поискат. Имам предвид шантажа. Възможно ли е Нанси да се е занимавала с шантаж?

Ръцете на Лола трепереха толкова силно, че се наложи да остави чашата с пиенето, за да не го разлее. В очите й се появиха сълзи.

— Ставаш груб, Майк.

— Нямам предвид теб, миличка.

— Зная, но ме боли. Не, не мисля, че Нанси е била способна на такова нещо. Тя би могла да бъде… м-м-м… лоша, но нечестна — никога. Готова съм да се закълна. При други обстоятелства Нанси щеше да бъде жена с достойнство. Нещо я е подтикнало да тръгне по този път. Може би парите. Не зная. Това е един начин за бързо забогатяване, ако нямаш морални скрупули.

— Да допуснем, че парите са причината. Имаш ли някаква идея за какво са й трябвали?

— Точно това не мога да ти кажа. Не си споделяхме тайните, беше просто връзка, която ни позволяваше да живеем заедно.

Това въртене в кръг започна да ми омръзва.

— Добре, хайде да се върнем към системата на „телефонните момичета“. Кой я ръководеше?

За първи път Лола пребледня не на шега. Гледаше ме и в очите й се четеше страх. Устните й бяха плътно стиснати.

— Не, Майк! — едва-едва промълви тя. — Стой по-надалеч от това, моля те.

— От какво се страхуваш, мила?

Начинът, по който казах това, я накара да потъне дълбоко в креслото, докато пръстите й се опитваха да пробият дланите й.

— Не ме карай да ти казвам неща, за които не искам да си спомням!

— Но ти не се страхуваш от нещата, Лола. Страхуваш се от определени хора… Кои са тези хора? Какво те кара да се страхуваш от тях?

Наведох се напред. Бях напрегнат и възбуден. Опитвах се да извлека някаква полза от всяка произнесена от нея дума. Отначало Лола се колебаеше, огледа се недоверчиво, сякаш се страхуваше, че някой може да ни чуе.

— Майк… те са зли и отвратителни. Не ги е грижа какво правят. Те разрушават човешки съдби толкова лесно, колкото харчат един долар. Ако разберат, че съм проговорила, ще ме убият. Да, ще ме убият! И няма да съм първата!

Все едно, че говореше Пат. Страхът изчезна от очите й. На негово място в тях заблестя гняв, но гласът й все още трепереше.

— Пари. Това е единственото нещо, което им трябва, и те го получават. Хиляди, милиони… никой не знае колко. Това са мръсни пари, но добри за харчене. Не става дума само за публичните домове… Нещо по-голямо е. Тази малка сплотена група е организирала всичко така, че никой не смее да гъкне, а ако някой се опита да им върти номера, с него се случва нещо… Майк, не искам и с мен да се случи нещо!

Станах от мястото си и седнах на страничната облегалка на креслото, след това прокарах пръсти по косата й.

— Не се страхувай, рожбо. Нищо няма да ти се случи. Продължавай да говориш… кажи ми всичко.

В отговор Лола закри лицето си с ръце и захлипа неконтролируемо. Можех да си позволя да чакам. След пет минути вече се беше наплакала, но все още трепереше и гледаше с празен поглед ръцете си, издраскани до кръв от ноктите й. Запалих още една цигара и й я подадох. Лола я пое с благодарност, дръпна си и изпусна дим, като се опитваше да намери някакво облекчение.

После обърна подплашените си очи към мен и каза:

— Ако научат, че съм ти казала нещо, че съм се раздрънкала, ще ме убият, Майк. Не могат да си позволят нечий език да се развърже. Не могат да си позволят хората дори да подозират нещо. Страх ме е! Нищо не може да се направи… Системата съществува открай време и ще съществува вечно, докато на света има мъже и жени. Не искам да умра заради нещо такова!

Губех контрол над себе си и затова подбирах много внимателно думите си.

— Момиче — казах й аз, — ти не ме познаваш, но затова пък другите ме познават добре. Те могат да сплашат до смърт почтените граждани, но винаги си подвиват опашките, когато ме видят. Те ме познават. Отлично знаят, че няма да се церемоня с тях, и ако се опитат да бъдат твърди, ще им разпоря корема пред очите им. Имам оръжие и доста често ми се е налагало да го използвам. Аз имам разрешително, но те нямат. И ако някой бъде убит, ще обясня това в съда. Твърде възможно е да си изпатя и да изхвръкна от играта, но ако те натиснат спусъка, ще се насадят на пачи яйца. Аз определям правилата на тази игра. Обичам да стрелям по тези мръсни копелета и го правя при всеки удобен случай. Те го знаят. Именно затова се плашат лесно.