Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Това са убийства, Майк. Няма какво да говорим. Делата още са висящи и някой ден ще заковем типовете, които са зад тях. Не само наемниците, изпълняващи черната работа, но и хората, които са на върха на организацията. Именно те са тези, които искаме… тези, които оплитат в мрежите си невинни деца и ги хвърлят в мръсотия и отчаяние, докато си седят отзад и прибират голямата парса; тези, които могат да убиват и да се хилят безнаказано, когато четат как вестниците наричат убийството самоубийство!

Лицето на Пат се изкриви от омраза. Улових погледа му и го задържах задълго.

— Самоубийство… или нещастен случай, Пат? — попитах отново.

— Да, и двете. Ще ги пипнем и тогава…

Омразата изчезна и лицето му отново стана приятелски настроено, но в очите му се появи нещо ново, което не бях виждал преди.

— Ти си негодник, Майк. Здравата ме изпързаля!

— Нима?

Опитах се да изглеждам невинен, но номерът не мина.

— Зарежи го и минавай към червенокосата. Името й беше Нанси, нали? Какво ще ми кажеш за нея?

Заех се с датския си сладкиш. След като беше киснал достатъчно дълго в кафето, го извадих и изядох, като облизах захарта от пръстите си. Когато запалих цигара, казах:

— Нищо няма да ти кажа, Пат. Просто ти сам стигна до правилната мисъл. От самото начало твърдях, че Рижата е била убита. Сега какво мислиш по въпроса?

Пат сви юмруци и ги притисна към масата. Трудно му беше да говори през стиснати зъби:

— Дяволите да те вземат, Майк. Този случай го опаковахме чудесно. Тя е била убита случайно, няма никакво съмнение. Сигурен съм в това. Толкова съм сигурен, че мога да заложа дясната си ръка срещу един пробит долар. Хората могат да сгрешат, но не и умниците от лабораторията.

Беше забавно да го гледам как си бие главата в стената. Думите му прераснаха в буря от остри звуци и той се облегна на края на масата. Очите му хвърляха мълнии.

— Видях показанията. И ги проверих. Сигурен съм в доказателствата, както и всеки друг, който е зает със случая. Отначало ме накара да танцувам върху горещи въглени, защото допусках, че може би си прав. Но сега зная какво точно е станало и зная, че не си прав. Забележи, не казвам мисля , а зная ! Зная, че ти грешиш, а аз съм прав.

— Но… — опитах се да го прекъсна аз.

— Но ти… ти, копеле, ме подлуди отново и започвам да си мисля, че греша дори когато си мисля, че съм прав! Защо не пукнеш!

Отдавна не бях виждал Пат в такова състояние. Ухилих му се и издухах едно кръгче дим около главата му. Образува се нещо като ореол и аз казах:

— „И пушекът обгърна главата му като с венец.“

— Какво?

— Цитат от „Нощ преди Рождество“. Сигурно не можеш да се върнеш толкова назад във времето.

Пат прокара пръсти по косата си и поклати глава:

— Вкара ме в задънена улица. Може би аз нищо не струвам. Какво ли ме кара да се възбуждам от неща като тези? Обикновено съм хладен, спокоен и концентриран. Ръководя офиса си точно и ефективно, но идваш ти и заприличвам на нехранимайко по време на първата си битка във войната на банди някъде по тъмните алеи.

След минута той взе една цигара от пакета Лъки, който му протегнах услужливо, и я напъха в устата си. Когато драснах клечката кибрит и я запалих, казах много тихо:

— Пат, служби като вашата са голямо нещо. Напипвате някаква въшлива малка нишка, разплитате кълбото и престъпникът плаща на обществото за извършеното престъпление. Вие наистина служите на справедливостта. Вършите много повече работа от милион като мене, които работят отделно, но забравяте едно нещо.

— И какво е то? — той отново ставаше саркастичен.

— Възбудата от преследването, Пат. Тръпката от това да пипнеш нещо важно. Точно сега ти си толкова дяволски привързан към неопровержимите си доказателства, че не можеш да допуснеш и още една гледна точка. Откога убийството не може да изглежда като нещастен случай?

— Била е блъсната от кола, Майк. Шофьорът си призна, че е блъснал някого, но е бил доста натряскан, за да си спомни кой е бил. Откриха следи от колата му по нея. Имаме свидетели, които са видели как се е мъкнела мъртвопияна по улицата малко преди да я блъснат. Момчето, което е карало колата, е съвсем нормален гражданин и няма никакви връзки с престъпния свят. Проверихме това.

Кимнах с глава.

— И все пак сега започваш да се съмняваш. Прав ли съм?

Той каза нещо неприлично.

— Което си е право, си е право. Караш ме да отхвърля всичко, на което са ме учили, и да се чувствам глупак. И знаеш ли защо?