Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Кимнах и издухах пушека към тавана.

— Парите са голямо нещо, мистър Бърин, но понякога човек страшно се натъжава и парите престават да имат за него всякакво значение. Човек може да бъде просто любопитен… и тогава парите също нямат значение.

Новият ми клиент стана и направи старомоден поклон.

— Това урежда нещата, нали?

— Почти. Къде искате да ви изпратя отчета?

— Никога не съм мислил за това. Наистина няма значение, но ако се натъкнете на нещо интересно, обадете ми се или ми пишете. Оставям го на вас. Интересуват ме резултатите, а не процедурата.

— Ясно… И още едно нещо: Фини Ласт още ли е при вас?

Очите му заблестяха, а лицето му се изкриви в усмивка.

— За щастие не. Изглежда, го е налегнал страх. Доста голям страх. Спести ми грижата да го уволнявам. Понастоящем градинарят ми изпълнява неговите функции. Довиждане, Майк.

Станах и го изпратих до вратата. Стиснахме си ръцете. Мистър Бърин се поклони на Велда и излезе. Тя изчака вратата да се затвори и отбеляза:

— Много е мил, Майк. Харесва ми.

— На мен също, малката. Май няма повече такива като него наоколо.

— Пари ли донесе? Отново ли сме в бизнеса?

— Аха.

Погледнах селектора. Той беше включен и явно Велда бе подслушвала целия разговор. Намръщих се ядосано, както се полага на истински началник, но това изобщо не я притесни.

— Просто бях любопитна, Майк. Той беше толкова интересно момче — усмихна се тя.

Пунтирах удар по челюстта й и седнах на бюрото, протягайки се към телефона. Когато прозвуча свободно, набрах номера на Пат и държах така, докато той се обади. Поздрави ме с едно хладно „здрасти“ и каза:

— Нещо ново, дете?

— Има някои неща тук и там, но нищо което може да се нарече изчерпателно показание. Обядва ли вече?

— Преди час.

— Добре тогава, какво ще кажеш за едно кафе и малко датски сладкиши? Искам да разбера някои неща, ако си така добър да ми ги кажеш.

— Какви неща?

— Неща, които полицията трябва да знае, а широката публика — не. Или мислиш, че е по-добре да си изяснявам всичко сам?

— Да имаш да вземаш. Предпочитам да си ми длъжник. Да се срещнем при Муни колкото може по-бързо. Става ли?

— Отлично — казах аз и затворих телефона.

Пат спечели състезанието с пет минути. Вече седеше на една маса в дъното и сърбаше кафе от една огромна кана, която заведението използваше като запазена марка. Измъкнах стола и седнах до него. Нямах време за губене. Веднага щом келнерът донесе кафето и пастите, преминах направо към въпроса:

— Пат, как стои въпросът с call girl рекетът в този град?

Чашата спря по средата на пътя си.

— По дяволите, ама че въпрос! Ако ти кажа, ще ме завържат на възел и ще ме изхвърлят на пътя. Ако пък не ти кажа, ще изглежда доста тъпо, защото не знам какво става наоколо.

Озъбих му се отвратително и казах:

— Пат, има някои неща, които продължават да се случват във всеки град, независимо от това колко благоприлични са гражданите и колко жестоки са полицаите. То е като с данъците. Имаме си ги и не можем да се отървем от тях. И кой обича данъците, освен малката група бюрократи?

— Сега ме накара да се чувствам по-добре — усмихна се той. — Всъщност нямам какво да ти кажа, защото тези хитреци пазят добре информацията. Не получаваме много жалби, защото рядко някой недоволен клиент ще рискува да се изложи на критика, като хукне да се оплаква. Полицията е добре осведомена за съществуващата ситуация и се опитва да подсили буквата на закона. Но не забравяй едно нещо. Политиката. Има начини да се усмири полицията и това са препятствия, които не могат да се прескочат.

След това въпросът с доказателствата. Върхушката не притежава домовете непосредствено и не води документация, по която те могат да бъдат открити. Просто подшушват на някого кой може да се окаже полезен и го оставят да свърши всичко. А неудобните ги отстраняват. За последната година при нас са регистрирани няколко смъртни случая, които имат връзка с това.

— И как ги нарича коронерът?

— Ами в общи линии самоубийства. Освен случая Ръс Бауен. Чувал си за него… управляваше верига от домове и се опитваше да прави независими комбинации. Намерихме го преди няколко месеца надупчен на решето, а домовете му бяха затворени. Не успяхме дори да открием следа, по която да тръгнем. Дори доносниците си затваряха устата, когато споменавахме името му. Да, Ръс беше убит, но останалите случаи бяха класифицирани като самоубийства.

— А твоето мнение какво е?