Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— Съмнявам се в това, сър.

Той се усмихна:

— Благодаря ви. Въпреки това тщеславно издигам монумент, който ще се запомни от хората.

— Видях проекта за гробница във вестниците.

— Може би ме мислите за побъркан.

— Ни най-малко.

— Хората строят домове за различните етапи от живота си… Защо не и за след смъртта? Моята глупава двойна фамилия ще ме последва в гроба, но поне ще остане пред очите на следващите поколения. Глупаво е от моя страна, да. Но мисля за честта. Честта на едно име, което се е радвало на блестящо съществуване безброй години. Гордост за семейството, гордост от изминатия път. Както и да е, приготовленията, засягащи моята смърт едва ли са цел на вашето посещение. Вие говорехте за това… момиче.

— За Рижата. Изглежда, никой не я познава. Малко преди смъртта й вашият шофьор се опита да я измъкне от един бар.

— Моят шофьор? — той изглеждаше удивен.

— Да. Казва се Фини Ласт.

— А вие откъде знаете това?

— Държа се доста грубо и се наложи да се намеся. Тогава той се опита да използва пистолета си и трябваше да го усмиря. По-късно го предадох на полицаите, за да му предявят обвинение в незаконно носене на оръжие, и те откриха, че има разрешително за този пистолет.

От учудване Бърин-Гроутин широко отвори очи, а гъстите му бели вежди се вдигнаха и сляха в една линия.

— Той… да не би да е искал да ви убие?

— Не зная. Постарах се да не му дам такава възможност.

— Ласт наистина беше в града през онази нощ. Никога не бих си помислил, че е способен на такова нещо! Да не е бил пиян?

— Не ми изглеждаше такъв.

— Във всеки случай това е непростимо. Много съжалявам за станалото, мистър Хамър. Може би ще бъде най-добре, ако го уволня.

— Както искате. Ако имате нужда от яко момче за телохранител, може би той е подходящ. Разбирам, че имате нужда от защита.

— Точно така. Домът ми няколко пъти беше ограбван. Тук няма много пари, но имам ценна колекция от редки предмети и не ми се иска да я откраднат.

— Къде е бил през нощта, когато момичето е било убито?

Старият джентълмен разбра какво мисля и поклати бавно глава.

— Страхувам се, че трябва да отхвърлите тази мисъл, мистър Хамър. Фини беше с мен през целия ден и вечерта. Сутринта бяхме в Ню Йорк, където имах няколко делови срещи, а вечерта посетихме Албино Клъб. След това отидохме на едно шоу, после пак се върнахме в клуба за една лека вечеря, а накрая се прибрахме. Фини не се е отлъчвал от мен нито за миг.

— Като ваш шофьор?

— Не, като придружител. Тук в имението Фини поема задълженията на слуга, когато имам посещения, защото другите очакват именно това. Но когато сме в града, предпочитам да имам някого със себе си, с когото да мога да говоря, а Фини е цапнат през устата, ако мога така да се изразя. Страхувам се, че трябва да ви съобщя, че Фини е бил в моята компания през цялото това време.

— Разбирам.

Нямаше смисъл да се опитвам да разбивам алиби от този сорт. Знаех дяволски добре, че старото момче не лъжеше, а най-трудно беше да си имаш работа с хора, които имаха безупречен характер. Усещах гаден вкус в устата си. Надявах се, че ще мога да лепна нещо на Зализания.

Мистър Бърин каза:

— Мога да разбера вашите подозрения. Но фактът, че Фини е видял това момиче, преди то да умре, е просто една случайност. Прочетох във вестниците, че момичето е станало жертва на някакъв пиян шофьор.

— Именно това твърдят вестниците — отвърнах аз. — Никой не е видял какво се е случило, така че, как можем да бъдем сигурни? Харесвах я и се отвращавам от мисълта, че ще бъде погребана в гробище за бездомни.

Той прокара ръка по лицето си и вдигна бавно глава.

— Мистър Хамър, дали бих могъл да съдействам… да се погрижа за едно прилично погребение? Бих ви бил признателен ако ми позволите да сторя това. Чувствам по някакъв начин, че трябва да го направя. Тук аз имам всичко, а тя…

Спрях го, като поклатих глава.

— Бих го направил, но няма нужда. По всяка вероятност тя няма семейство, което да се погрижи за нея.

— Ако имате нужда от помощ, бих ви помолил да ми звъннете, мистър Хамър.

— Бих могъл да сторя това.

Влезе икономът с поднос в ръце. Взехме по чаша бренди, чукнахме се и изпразнихме чашите. Беше дяволски добро бренди. Оставих чашата на подноса с омраза към самия себе си, защото, както изглежда, всичко свършваше тук. Почти всичко, трябваше да кажа. Зализания все още беше в плановете ми, защото той можеше да знае коя е червенокосата.

— Как открихте този Ласт?