Мики Спилейн: Бърз е моят револвер

— Друг път, приятел. След като съм тук, ще потърся в този район — прекъснах го аз и му пъхнах една зелена в ръката. — Почерпи момчетата по една бира.

Тръгнах си, като се надявах, че ще се удавят в нея.

Марта Портър се оказа пълна жена на около шейсет години. Носеше дрехи, които отговаряха на нейната възраст, и въпреки това напираше в някои места. Къдриците, които не бяха прибрани в кока, се бяха пръснали по лицето и по шията й. Отгоре на това държеше в ръката си метла, която беше готова да използва като сопа.

— Търсите стая или момиче? — попита тя.

Оставих десетачката да говори вместо мен:

— Вече видях момичето. Сега искам да видя стаята.

Съвсем предвидливо тя взе първо парите.

— Защо?

— Защото е откраднала доста мангизи и някои важни документи от мястото, където за последен път е работила, и трябва да ги намеря.

Отвърна ми с безразлично подсмърчане.

— О, ти си просто хрътка. Добре де, документите може и да са тук, но няма да намериш никакви мангизи. Тя пристигна тук с каквото имаше на гърба си и два кинта в бележника. Взех двата кинта за наема на стаята. Не съм получавала повече от нея.

— Откъде идваше?

— Не знам и не съм я питала. Имаше два кинта и точно толкова струваше стаята. Предварително, защото нямаше никакъв багаж.

— Знаете ли името й?

— Кога ще пораснеш, мистър. За какво ми е потрябвало името й? Може и да е било Смит. Ако искаш да видиш стаята, тя е последната на втория етаж. Дори не съм влизала там, откакто бе убита. Веднага щом видях фотографията й във вестниците, разбрах, че някой ще почне да се навърта наоколо.

Метлата се превърна обратно в метла и аз се качих по стълбата. На площадката имаше само една врата и аз влязох вътре, след това я затворих след себе си.

Винаги съм смятал, че момичетата обичат реда, дори и да живеят във варел. Беше сигурно обаче, че който и да е претърсвал стаята, не беше момиче. Леглото бе изтърбушено и всичко се въргаляше по земята. Чекмеджетата от скрина бяха измъкнати и лежаха на пода, където някой ги беше използвал като стълба, за да надзърне в нишата точно под тавана. Дори линолеумът беше разкъсан, а тапетите — съдрани. О, паднала е чудна изследователска работа. Имали са много време. Сигурно са имали много време, защото е трябвало да бъдат много тихи, иначе младото слонче с метлата е щяло да се качи тук, и квартирата нямаше да изглежда така, ако бяха бързали.

По дяволите, каква бъркотия! Каквото и да е причинило погрома, то очевидно не е било намерено, защото дори след като са претърсили всички явни скривалища, те бяха потрошили всичко останало, включително и мишата дупка в ъгъла.

Подритвах боклука по пода, но нямаше много неща за гледане. Стари списания, няколко вестника, бельо и украшения, които явно са били в чекмеджетата. Това, което преди е било палто, лежеше съдрано на ивици — всичките му шевове бяха разпрани. Върху всичко лежеше слой пудра, която излъчваше аромата на евтин парфюм.

От течението остатъците от пълнежа на матрака се вдигнаха във въздуха и се разхвърчаха из стаята, като полепнаха по лицето ми. Приближих се до прозореца, за да го затворя. Гледаше към пожарната стълба. Рамката бе избита с помощта на някакъв инструмент. Било е много лесно. На пода пред перваза се въргаляше бял пластмасов гребен. В зъбите му бяха омотани няколко тъмни косъма. Вдигнах го и го помирисах.

Брилянтин. От онзи същия, който използваше и Зализания. Не бях много сигурен, но имаше начин да се установи дали това е така.

Фурията все още метеше в коридора, когато слязох долу. Казах й, че някой е потрошил всичко в стаята, преди да вляза. Тя нададе адски крясък и започна да взема стъпалата по две, докато зданието се клатеше като от земетресение.

За днес беше достатъчно. Прибрах се вкъщи и веднага уцелих възглавницата. Не спах много добре, защото червенокосата ми се усмихваше, целуваше пръста си и го слагаше на бузата ми. Събуждах се на няколко пъти.

В шест и половина будилникът задрънча с такъв ужасен шум, че ме измъкна от кошмарния сън и ме остави да треперя на дивана като коте в кучешка колиба. Натиснах го и взех един студен душ, за да измия съня от очите си. След това завърших сутрешните церемонии с едно дълбоко бръснене, което направи лицето ми на бразди. Закусих както си бях в шортите, след това хвърлих чиниите в умивалника и извадих дрехите си.

Това трябваше да бъде един от дните, в които носех новия си костюм. Сложих го на леглото и започнах да разглеждам нещата, които го придружаваха. Когато най-накрая успях да навлека всичко и да лъсна обувките си, видът ми бе напълно достоен да се явя пред един от представителите на елита на обществото.