Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Вие очевидно не сте единственият, който се интересува от Марл. На бюрото ви видях една бележка от младия Бирдмор, в която пишеше, че е открил някакви документи, отнасящи се до покойния Феликс. Баща му също е правил проучвания. Това беше в негов стил. Джеймс Бирдмор беше предпазлив човек.

Пар знаеше, че Йейл се кани да обядва с комисаря, но фактът, че не е включен в поканата, не го засегна. Тези дни той беше много зает с определянето на подходящи хора за охраната на правителството и с удоволствие пропускаше подобни ангажименти, които и без това го притесняваха.

Неговото присъствие на обяда би притеснило Йейл, който имаше да каже нещо много важно на комисаря, нещо, което Пар не трябваше да чуе.

Към края на обяда Йейл пусна бомбата. Ефектът беше тъй силен, че комисарят подскочи на стола и се задави.

— Някой от Управлението? — недоумяваше той. — Но това е невъзможно, мистър Йейл.

Дерик Йейл поклати глава.

— Бих казал, че няма невъзможни неща, сър, не ви ли се струва, че всички улики водят до такова заключение. Всяко действие, което предприемаме срещу Червения кръг, се знае от него предварително. Сибли е убит от някой, който е имал достъп до килията му. Кой друг, ако не човек с пълномощия от Управлението. Вземете също случая с Фройънт. Имаше толкова много детективи, които дежуреха около къщата, никой друг не е влизал или излизал.

— Нека бъдем наясно, мистър Йейл — каза комисарят вече по-спокойно. — Да не би да обвинявате Пар?

Дерик Йейл се засмя и поклати глава.

— Разбира се, че не. Не мога да си представя Пар да извърши и едно престъпление. Но помислете — той се наведе над масата и понижи глас, — разгледайте всеки детайл, всяко отделно престъпление, извършено от Червения кръг, и вие не може да не отбележите факта, че някъде отзад винаги е присъствал по някой представител на властта.

— Пар? — попита комисарят.

Дерик Йейл прехапа замислено долната си устна.

— Не искам да мисля за Пар. По-скоро струва ми се, че е бил подведен от някого, комуто се доверява. Вие разбирате — продължи бързо той, — че не бих се поколебал да обвиня Пар, ако разследването ме отведе в тази посока. Не бих освободил от подозрение дори и вас, сър, ако ми дадете основание.

Комисарят изглеждаше притеснен.

— Мога да ви уверя, че не зная нищо за Червения кръг — каза той намръщено и, съзнавайки абсурдността на оправданието си, се засмя.

— Кое е онова момиче там? — комисарят посочи към една двойка в ъгъла на ресторанта. — Непрекъснато гледа към вас.

— Онова момиче — започна предпазливо Дерик Йейл — е една млада дама на име Талия Дръмънд, а нейният кавалер, ако не се лъжа, е височайшият Рафаел Уилингс, член на правителството, един от онези, които са заплашени от Червения кръг.

— Талия Дръмънд? — подсвирна комисарят. — Не е ли тя младата личност, която преди време имаше сериозни неприятности? Не е ли това секретарката на Фройънт?

Другият кимна:

— За мен Талия е една загадка. Но най-необяснимото от всичко, е нейното самообладание. Точно в този момент тя трябваше да бъде в моя офис, където да отговаря на телефонните обаждания и да приема пристигащите съобщения.

— Тя при вас ли работи? — попита изненадан комисарят и продължи усмихнат. — Прав сте за самообладанието й, но не разбирам, как момиче от нейната социална прослойка се е запознало с човек като мистър Уилингс.

Тук Дерик Йейл не можа да даде отговор.

Той все още разговаряше с комисаря, когато видя момичето да става и заедно със своя кавалер да се отправя към вратата. Минавайки край тяхната маса, тя срещна въпросителния му поглед с усмивка, кимна му леко и каза нещо през рамо на мъжа, който я придружаваше.

— Как намирате самообладанието й? — попита Йейл.

— Струва ми се, че искате да кажете нещо на младата дама — беше единственият коментар на комисаря.

Дерик Йейл беше нетрадиционен както в говора, така и в поведението си, но сега срещна затруднение да се справи с неприятната ситуация по друг, освен по този старомоден начин.

Момичето беше пристигнало в офиса няколко минути преди него и когато той влезе, то тъкмо сваляше шапката си.

— Един момент, мис Дръмънд — каза Йейл, — имам да ви кажа няколко думи, преди да продължите работата. Защо сте излизала по обяд от офиса? Изрично ви бях помолил да останете тука.

— Мистър Уилингс също изрично ме помоли да обядваме заедно — отвърна Талия с невинна усмивка — и тъй като е член на правителството, бях сигурна, че няма да имате нищо против.