Едгар Уолъс - Червеният кръг

Едва беше излязъл, когато телефонът звънна. Като чу гласа от другия край на жицата, Талия за малко не изпусна слушалката.

— Да, аз съм. Добро утро, мистър Бирдмор.

— Вкъщи ли е мистър Йейл? — попита Джек.

— Току-що излезе и няма да се връща повече днес. Ако имате да му казвате нещо важно, ще се опитам да го намеря — предложи Талия, като едва владееше гласа си.

— Не зная дали е важно или не — продължи Джек, — но тази сутрин преглеждах документите на баща си, едно изключително неприятно занимание, и открих цяла купчина документи, отнасящи се до Марл.

— До Марл? — бавно каза тя.

— Да, вероятно бедният татко е знаел за Марл повече, отколкото сме можели да си представим. Марл е бил в затвора. Това известно ли ви е?

— Досещах се — каза Талия.

— Баща ми винаги проучваше хората, преди да работи с тях и явно е събрал доста информация от френското представителство за предишния живот на Марл. Той изглежда не е бил много стока и допускам, че губернаторът си е имал работа с него. Особено любопитен документ е един плик с надпис „Снимка от екзекуцията“. Той носи френски печат и явно губернаторът не го е отварял, тъй като мрази подобни ужасни неща.

— Вие отворихте ли го? — рязко попита Талия.

— Не — отвърна изненадано Джек. — Защо се нахвърляте така върху мене?

— Бихте ли ми направили една услуга, Джек?

Тя за първи път го нарече по име и почти видя как се изчерви.

— О, да, разбира се. Талия. Бих направил за вас всичко — разпалено каза той.

— Не отваряйте плика. Приберете всички документи, отнасящи се до Марл, на безопасно място. Ще ми обещаете ли да го направите?

— Обещавам — каза Джек, — но що за странна молба!

— Казали ли сте на някого за плика?

— Изпратих бележка до инспектор Пар.

Той чу недоволното й възклицание.

— Ще ми обещаете ли да не казвате на никого за снимката?

— Разбира се — отвърна той. — Ако искате мога да ви ги изпратя.

— Не, не правете това — каза Талия и рязко приключи разговора.

Тя остана няколко минути така, дишайки учестено, после се изправи, сложи си шапката, заключи офиса и отиде да обядва.

Четвъртото число на месеца премина, но Дерик Йейл беше още жив. Той отбеляза този факт, докато влизаше в офиса, който обитаваха заедно с Пар.

— Само дето си изпуснах риболова.

Пар изсумтя:

— По-добре да изпуснете риболова, отколкото ние да ви изпуснем от погледа си. Сигурен съм напълно, че ако бяхте предприели онова пътуване, вие никога нямаше да се завърнете.

Йейл се засмя:

— Имате голямо доверие в Червения кръг и в способността му да спазва обещанията си.

— В известен смисъл, да — отвърна инспекторът, без да вдига поглед от писмото, което пишеше.

— Чух, че Брабазон е дал показания пред полицията каза Йейл след кратка пауза.

— Да — потвърди инспекторът. — Показанията не съдържат много информация, но ще бъдат от полза. Брабазон призна, че дълго време е обменял парите, които Червеният кръг е измъквал от своите жертви, без да съзнава какво върши. Разказа и подробности около включването си в Червения кръг, след което вече е действувал напълно съзнателно.

— Подозирате ли го в убийството на Марл?

Инспектор Пар поклати глава.

— Нямаме достатъчно доказателства за такова нещо.

Той попи писмото си, сгъна го и го пъхна в един плик.

— Какво узнахте във Франция — попита Йейл. — Досега нямах възможност да поговоря за това с вас.

— Почти същото, каквото узна и бедният стар Фройънт. Всъщност аз следвах отблизо неговата линия на проучване, а тя малко или много се отнасяше до Марл и до злодеянията му. Вие знаете, че той е бил член на една престъпна банда във Франция и че заедно със своя приятел Лайтмън — струва ми се, че така се казваше — са били осъдени на смърт. Лайтмън е трябвало да умре, но палачите объркали работата и той отървал ножа. Тогава го изпратили на Дяволския остров или Кайен, изобщо в някоя от онези френски колонии, където умрял.

— Избягал е — тихо промълви Йейл.

— Да върви по дяволите — отвърна Пар. — Лично аз се интересувам много повече от Марл, отколкото от него.

— Говорите ли френски, Пар? — внезапно попита Йейл.

— Отлично, защо?

— Единствено, за да разбера, как сте се оправяли при разследванията.

— Говоря френски много добре — повтори Пар и смени темата.

— Лайтмън е избягал — продължи спокойно Йейл. — Чудя се къде ли е сега?

— Никога не би ме вълнувал подобен въпрос в гласа на Пар прозвуча нотка на нетърпение.