Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Мистър Пар — ледено започна министър-председателят, — ние обсъждаме тук проблема за Червения кръг, който, както разбирате, се превърна почти в национален. Опасният характер на тази неизвестна организация бе доказан и от меморандума, който получиха някои членове на правителството и които, не се съмнявам, сте прочели във вестниците.

— Да, сър — отвърна инспекторът.

— Няма да скрия от вас, че сме дълбоко разочаровани от работата на вашите следователи. Въпреки че имахте на разположение всичко необходимо, включително и извънредни пълномощия — той погледна някакъв документ пред себе си.

Пар го прекъсна:

— Господин министър-председателю, бих искал да не споменавате пред присъстващите какви пълномощия и специални привилегии съм получил от държавния секретар.

Председателят беше изненадан.

— Добре. Ще добавя само, че въпреки необикновените привилегии и възможности, въпреки че присъствахте дори на местопрестъплението, вие не успяхте да изправите престъпника пред съда.

Инспекторът кимна.

— Нашето първоначално желание беше да предоставим случая в ръцете на мистър Дерик Йейл, който въпреки че не успя да доведе пред съда главния престъпник, успешно проследи двама от убийците. Мистър Йейл обаче отказа да приеме задачата, освен в случай, че го ръководите вие. Той любезно изрази своето желание да ви служи и при това положение ние се съгласихме. Зная, че оставката ви е вече предадена на пълномощниците и че е била официално приета. Засега няма да й даваме ход. Запомнете, мистър Пар! — министър-председателят се надвеси напред и продължи сериозно и отчетливо: — Абсолютно невъзможно е да приемем изискванията на Червения кръг; подобен курс би бил в противовес на целия закон и би означавал предаване на властта. Ние разчитаме да осигурите на всеки член от правителството, който е заплашен, такава закрила, каквото му се полага като гражданин. Цялата ви кариера е поставена на карта.

Когато той свърши, инспекторът бавно се изправи.

— Ако Червеният кръг удържи на думата си, аз гарантирам, че нито косъм няма да падне от главата на който и да е член на вашето правителство. А дали ще успея да заловя човека, който нарича себе си Червения кръг, тепърва предстои да видим.

— Предполагам няма съмнение, че този нещастник Хегит е бил убит? — попита министър-председателят.

Този път отговори Дерик Йейл.

— Не, сър, тялото му беше намерено рано тази сутрин. Мистър Хегит, който живее в Марсдън, е отпътувал от Лондон с влак миналата нощ и очевидно престъплението е извършено по пътя.

— Какъв ужас, какъв ужас! — поклати глава министър-председателят. — Кървава вакханалия от престъпления. И вероятно това още не е краят.

На излизане от Уайтхол, Йейл и неговият спътник завариха голяма тълпа от хора. Вестта за обсъждането в правителството на този нов и извънреден проблем, се беше разчула. Тълпата поздрави Йейл, а инспектор Пар премина незабелязано, за негово голямо облекчение.

Несъмнено сензацията на деня беше Червеният кръг. По страниците на много от вечерните вестници имаше нарисувани подобия на прочутия знак. Навсякъде хората обсъждаха вероятността кръгът да изпълни заплахата си.

Когато Дерик Йейл влезе. Талия Дръмънд вдигна очи. Подпряла главата си с ръце, тя четеше вечерния вестник ред по ред, дума по дума.

Дерик забеляза колко е заинтригувана, а също и как сконфузено прибра вестника.

— Е, мис Дръмънд, какво мислите за последния им подвиг?

— Изключителен — отвърна тя, — и в известен смисъл, достоен за възхищение.

Той я погледна мрачно.

— Признавам, че не виждам много неща за възхищение. Имате твърде странен и изкривен поглед на нещата.

— Така ли? — каза хладно тя. — Никога не забравяйте това, мистър Йейл.

Преди да влезе в стаята си, той спря и хвърли към нея дълъг проницателен поглед, който тя посрещна само с едно примигване.

— Мисля, че трябва да сте много благодарна, че мистър Джонсън от Милдрид стрийт няма да получава повече вашите интересни съобщения.

Талия мълчеше.

След малко той се върна.

— Вероятно ще преместя офиса си в Управлението на полицията и понеже знам, че няма да виреете в онази атмосфера, ви оставям тук да се грижите за текущите ми задачи.

— Вие ли се наемате със залавянето на Червения кръг? — попита сериозно Талия.

Детективът поклати глава.

— Инспектор Пар, но аз ще му помагам.

Йейл не продума нито дума повече за новата задача и прекара остатъка от сутринта, зает с обичайната си работа. Тръгвайки за обяд, той каза, че няма да се връща повече този ден и възложи на Талия да прегледа писмата за изпращане.