Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Не помня критичността да е навредила някому — каза той. — Единствено, когато човек съзнава, че не е прав, тогава тя може да го засегне. А доколкото зная, аз съм прав, следователно няма значение какво пишат.

— Наистина ли мислите, че сте прав? В какъв смисъл? — попита изненадано Джек, но инспекторът не му отговори.

Пристигнаха на малката гара и отпътуваха за отдалечената на три мили мрачна къща на Джеймс Бирдмор, с която приживе той толкова се гордееше.

Почти веднага щом прекрачиха прага, икономът, който беше дошъл да се погрижи за удобството на своя господар, връчи на инспектор Пар една телеграма.

Пар погледна отгоре плика, после го обърна.

— Кога пристигна? — попита той.

— Преди около пет минути — отвърна икономът. — Донесе го пощаджията от селото.

Инспекторът извади телеграмата. Беше подписана: „Дерик Йейл“. Той прочете:

„Върни се веднага в Лондон. Много важно събитие.“

Без да продума нито дума, Пар подаде съобщението на младежа.

— Разбира се, че ще отидете. За съжаление до 21.00 часа няма влак каза Джек, макар и разочарован от перспективата да изгуби компанията си.

— Няма да отида — бавно промълви Пар. — Нищо на този свят не е в състояние да ме накара да предприема ново пътуване същата вечер. Ще почака.

Пренебрежителното отношение на Пар към телеграмата някак не съвпадаше с досегашната представа на Джек за характера му. Ако трябва да бъдем искрени, той дори остана малко разочарован, въпреки радостта си от факта, че инспекторът ще прекара първата нощ в къщата, всеки ъгъл, всяка стая, от която имаше някаква особена атмосфера.

Пар прочете телеграмата още веднъж.

— Излиза, че я е изпратил половин час след нашето заминаване. Вие имахте телефон, нали?

Джек кимна. Пар поръча междуградски разговор. Измина четвърт час преди иззвъняването да оповести, че връзката е осъществена.

Джек чуваше гласа на инспектора, докато говореше в хола. След малко той се върна.

— Както си и помислих, телеграмата е фалшива — каза Пар. — Току-що говорих с Йейл.

— Вие сте допускали, че е фалшива?

Пар кимна.

— Вече мога да гадая почти като Йейл — и той се засмя добродушно.

Вечерта прекараха в игра на пикет, където инспекторът беше голям майстор. Едва ли може да се намери по-интересна игра на карти за двама от пикета. Времето премина така неусетно, че когато Джек си погледна часовника, с изненада установи, че е станало полунощ.

Инспекторът щеше да прекара нощта в същата стая, която Джеймс Бирдмор обитаваше приживе. Това беше широко и просторно помещение. Светлината навлизаше през три големи прозореца. Нощем стаята, както и останалата част от къщата, се осветяваше от газови лампи.

— Впрочем вие къде ще спите? — попита Пар, след като пожела „лека нощ“.

— В съседната стая — отвърна Джек.

Инспекторът кимна и затвори вратата след себе си.

След малко той чу как Джек също превъртя ключа и бавно започна да сваля дрехите си. Не направил дори опит да се съблече докрай, Пар извади от очукания си куфар една стара копринена нощница, уви се с нея, после изгаси лампата и дръпна завесите от прозорците.

Нощта беше достатъчно светла, за да намери пътя до кревата си. Той легна и се зави с пухения юрган. Има един, струва ми се, малко познат метод, чрез който дори пациенти, страдащи от най-тежките форми на безсъние, успяват да заспят. За целта те трябва да държат очите си отворени в тъмнината.

Пар се справи, като се обърна на една страна и се загледа в най-близкия прозорец, който беше леко отворен.

Призори той се събуди внезапно, стана и безшумно се приближи до прозореца. Беше чул неясно бръмчене, което много приличаше на шум от бавно движеща се кола. Но сега наоколо беше тихо. Пар отиде до умивалника, изми лицето си със студена вода и бавно го подсуши. После се върна отново до прозореца, придърпа един стол и седна така, че да може да обхване с поглед цялата алея, която водеше към къщата.

След около половин час видя една тъмна сянка да се прокрадва между дърветата. Малко след това тя се скри зад къщата.

Инспекторът излезе тихо от стаята, пресече площадката и се спусна по стълбите. Главният вход беше заключен и мина известно време докато го отвори. Когато излезе, навън вече нямаше никой. Той се промъкна крадешком по пътеката край къщата, но не откри неканения гост. Завърнал се при главния вход, Пар чу заглъхващ шум от отдалечаваща се кола — нощният посетител си беше отишъл.

Пар затвори вратата, заключи и се прибра обратно в стаята си. Случката го озадачи много. Който и да е бил този човек, той със сигурност не го беше видял, нито е можел да предположи, че е следен. По всяка вероятност си беше заминал почти веднага.