Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Напълно възможно — отвърна Талия. — Тези врати работят с противотежести. Ще отговорите ли на някое от тези писма?

Той отстрани с ръка връзката с писмата.

— Какво правихте миналата нощ, мис Дръмънд?

Този път въпросът беше директен.

— Прекарах вечерта вкъщи — Талия сложи ръце зад гърба си и особената скованост, която Йейл бе забелязал и преди, вдърви цялата й фигура.

— През цялото ли време бяхте вкъщи?

Тя не отговори.

— Вярно ли е, че към осем и половина сте излязла с малък пакет?

Тя отново не отговори.

— Един от хората ми ви е видял случайно, но после ви е изгубил. Къде прекарахте вечерта? Не сте се завърнала вкъщи почти до 23 часа.

— Излязох да се разходя — каза хладно Талия. — Ако ми дадете карта на Лондон, ще се постарая да ви покажа маршрута си.

— Може би, част от него е вече известен.

Тя присви очи.

— В такъв случай ще си спестя усилието да ви разказвам къде съм ходила.

— Вижте какво, мис Дръмънд — той се наведе през масата. — Сигурен съм, че по душа, не сте убийца. Тази грозна дума ви кара да потрепвате. Но има подозрителни подробности, които все още не съм споделил с Пар, около разходките ви миналата нощ.

— Да бъда под подозрение е нещо нормално за мен — отвърна Талия. — Щом като знаете толкова много, напълно излишно е да ви разказвам повече.

Йейл я погледна право в очите, но тя издържа погледа му, без да трепне. Тогава той сви рамене.

— Всъщност мисля, че няма значение къде сте била.

— Почти съм склонна да се съглася с вас — подигравателно каза Талия и влезе обратно в стаята, където беше пишещата й машина.

— Невероятна личност — помисли си Дерик Йейл.

Обикновено жените не го интересуваха, но Талия Дръмънд не влизаше в общата класация. Но не хубостта й го привличаше: той съзнаваше, че е красива, така както съзнаваше, че вратата на офиса му е боядисана в кафяво или че цветът на „репу“-то е червен.

Йейл взе отново вестника и препрочете някои от критичните бележки по повод неефективната работа на полицията. Малко след това, както очакваше, в стаята оживено влезе Пар и се тръшна на един стол.

— Комисарят иска оставката ми — за голяма изненада на Йейл гласът му беше почти тържествуващ. — Това никак не ме тревожи. Още преди три години, когато брат ми ми остави парите си, мислех да се пенсионирам.

Йейл за първи път чуваше Пар да намеква за парите си.

— Какво смяташ да правиш? — попита го той.

Пар се усмихна и отвърна сухо.

— В държавните служби, когато ти поискат оставката, си длъжен да я подадеш. Но тя ще влезе в сила едва в края на другия месец. Ще изчакам да видя какво ще стане с теб, приятелю.

— С мен? — възкликна учудено Дерик. — А, имаш предвид предупреждението, че ще ме ликвидират на четвърти. Чакай да погледна календара, остават ми още два-три дни живот — той се засмя иронично. — Не мисля, че си заслужава да оставаш заради това. Но шегата настрана, защо изобщо трябва да си подаваш оставката? Как смяташ, ако отида при комисаря…

— Комисарят би те изслушал точно толкова, колкото и наниз бобени зърна, ако можеха да говорят. Между другото той не ми отнема случая до влизане в сила на оставката, за което трябва да съм ти благодарен.

— На мен?

Дебеличкият инспектор тихо се засмя.

— Казах му, че твоят живот е толкова скъп за страната ни, че е необходимо да остана на работа, докато мине фаталната дата.

В този момент влезе Талия Дръмънд с нова връзка писма.

— Добро утро, мис Дръмънд.

Инспекторът вдигна очи към момичето.

— Четох за вас в сутрешните вестници — каза хладно Талия. — Станали сте обществена личност, мистър Пар.

— Всичко е заради рекламата — отвърна добродушно Пар. — Измина доста време, откакто видях вашето име във вестниците, мис Дръмънд.

Това напомняне за появата й пред съда изглежда развесели много Талия.

— Ще наваксам бързо — каза тя. — Какви са последните новини за Червения кръг?

— Последните новини — започна бавно Пар — са, че цялата кореспонденция, изпращана до Червения кръг от Милдрид стрийт, ще бъде изпращана занапред от друго място.

Той видя как лицето й се промени. Всичко стана мигновено, но ефектът го задоволи напълно.

— Да не би да са се преместили в града? — попита Талия, съвземайки се бързо. — Не виждам защо да не го сторят. И без това правят почти каквото си искат. Не виждам, защо да не живеят в някоя хубава сграда с асансьори и светлинни реклами. Най-добре ще е да си сложат светлинни реклами, така че дори полицията да ги види.