Едгар Уолъс - Червеният кръг

Независимо от всичко, Рафаел Уилингс имаше и многобройни привърженици, хора, които му вярваха безпрекословно и гласуваха само когато той вдигнеше ръка. А мнозинството в парламента не беше достатъчно, за да изключи тази група.

Уилингс не се ползваше с добро име сред колегите си. Не е нужно да бъдат споменавани всички обстоятелства, допринесли за тази репутация, но е известен случаят, когато той едва успял да избегне явяването си в съда по повод на един скандален бракоразводен процес. Лошата му слава беше толкова голяма, че на два пъти полицията прави внезапни проверки в клуба „Мерос“ и в още един модерен нощен клуб, на които Уилингс беше член и редовен посетител, с надеждата да го компрометира. Акцията била замислена от съпругата на един от неговите колеги, но този факт не останал незабелязан за Уилингс, чийто вестник предприел ожесточена атака срещу нещастния съпруг, така добре обмислена и насочена, че министърът се оттеглил от политическия живот.

Уилингс беше добре сложен мъж, склонен към напълняване, леко плешив, но несъмнено чаровен. Той беше убеден, че запознанството му с Талия Дръмънд се дължи на собственото му умение и сигурно би останал потресен, ако научеше, че дамата, която ги беше запознала, е действувала по инструкции на Червения кръг. Червеният кръг имаше свои хора във всички сфери на живота и във всички прослойки. Имаше счетоводители, поне един директор на железници, доктор, трима собственици на хотели и други. Всички те бяха добре платени и нямаха сериозни задължения. Понякога, както в този случай, задачата им се свеждаше само до това да запознаят двама души и винаги инструкциите на Червения кръг идваха под една и съща форма.

Тази велика сила имаше изключително добра организация. По някакъв тайнствен начин Червеният кръг надушваше бедността и нищетата почти толкова бързо, колкото и самите потърпевши. Един по един той ги привличаше в бандата, като по правило никой не познаваше нито останалите, нито своя шеф. Червеният кръг се срещаше с тях на странни места и при странни обстоятелства. Всеки получаваше своя собствена задача, която често беше съвсем елементарна.

Някои членове на Кръга, изпаднали в паника, бяха дали показания в полицията, от които ставаше ясно колко прости и маловажни са били задачите, възлагани от тайнствения човек.

По-голямата част обаче, водени от страха за трагични последици при проявена нелоялност, оставаха верни на непознатия си водач.

Доказателство за безупречно действащата шпионска система бе фактът, че когато в деня на обяда на Дерик Йейл с комисаря Червеният кръг изпрати до всеки член покана да се яви на първото им общо събрание, като им даваше пълни инструкции дори за това как да се облекат и как да избегнат разпознаването помежду си, той пропусна колебаещите се и недоволните, сякаш беше прочел мислите им.

У Талия Дръмънд тази среща с Червения кръг завинаги щеше да остави един жив и мъчителен спомен.

В града имаше много стари църкви, но нито една от тях не беше по-стара от „Света Агнес“ на Паудър хил. Оцеляла по време на Големия пожар, сега тя се задушаваше сред оживения град, израснал край нея. От всичките й страни се издигаха високи складове, които скриваха от погледа дори ниския й връх. Църквата се посещаваше от паство, което може да се изброи на пръстите на двете ръце и имаше викарий, който всяка седмица изнасяше горещи проповеди. Някога наоколо е имало църковен двор, където под сенките на дърветата са почивали костите на верующите. Но ненаситният град, алчен за повече пространство, беше издал закони, с които беше преместил костите на „по-здравословни“ места и беше издигнал над семейните гробници обществени сгради.

Входът на църквата се намираше срещу една алея, идваща от някакъв страничен път, така че силуетите, които се промъкваха по неосветеното й пространство, сякаш се стопяваха през почти невидимите врати на църквата в мрак, по-черен от нощта.

В „Света Агнес“ Червеният кръг проведе първата и последна среща със своите сътрудници. Организацията му отново беше възхитителна. Всеки един от членовете на общността имаше изрични указания за минутата, в която трябва да пристигне, така че да бъде избягнато засичане при влизане. Как Червеният кръг се беше снабдил с ключовете от черквата и какви прецизни изчисления е трябвало да направи, за да вмести срещата в интервала между двете преминавания на полицейския патрул, Талия Дръмънд можеше само да гадае.