Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Разбира се — каза Марл, ставайки пъргаво.

Излезе от стаята за няколко минути и се върна с чифт продълговати заострени лачени обувки.

Детективът ги взе в ръка и огледа внимателно подметките.

— Да — рече той. — Разбира се, това не са обувките, които сте носели, защото… — той потърка внимателно с ръка подметките, по тях има прах, а миналата седмица земята беше мокра.

Сърцето на Марл почти спря да бие.

— Точно тези обувки носех — заяви той предизвикателно. — Това, което вие наричате „прах“, е всъщност засъхнала кал.

Пар огледа прашните си пръсти и поклати глава.

— Мисля, че има някаква грешка, мистър Марл — изрече той кротко. — Това е прах от варовик. — Той сложи обувките на пода и стана. — Но това не е много важно. — Стоя толкова дълго прав, загледан в килима, че мистър Марл въпреки страха си загуби търпение.

— Мога ли да ви помогна с още нещо, господин полицай? — запита той.

— Да — отговори Пар. — Искам да ми кажете името и адреса на вашия шивач. Бихте могли да ми го запишете.

— Моят шивач ли? — мистър Марл изгледа убийствено посетителя си. — Какво по дяволите искате от моя шивач? — А после, със смях: — Ех, много сте любопитен, инспекторе, но ще ви кажа с удоволствие.

Той отиде до бюрото си, извади един лист, написа името и адреса, попи го и го подаде на детектива.

— Благодаря ви, сър.

Пар дори не погледна адреса, но пъхна листа в джоба си.

— Извинявайте за безпокойството, но разберете, че всеки, който е бил в къщата до двайсет и четири часа от смъртта на мистър Бирдмор, трябва непременно да бъде разпитан. Червеният кръг…

— Червеният кръг! — изохка мистър Марл и детективът го изгледа право в очите.

— Не знаехте ли, че Червеният кръг е виновен за това убийство?

Да бъдем справедливи към мистър Феликс Марл, той не знаеше това. Бе видял едно кратко съобщение, че Джеймс Бирдмор е бил намерен застрелян, но връзката на Червения кръг с убийството бе разкрита единствено от „Монитър“, вестник, който мистър Марл никога не четеше.

Тръшна се разтреперан на един стол.

— Червеният кръг — промълви той. — Боже велики… никога не бих помислил… — но се спря.

— Какво не сте помисляли? — запита Пар кротко.

— За Червения кръг — промърмори отново едрият човек. — Мислех, че това е просто… — но не довърши изречението.

Цял час след заминаването на детектива Феликс Марл седя свит на стола си, обгърнал главата си с ръце.

Червеният кръг!

За пръв път той влизаше макар и в най-слаб досег с тази изнудваческа организация и сега нахълтването и в реда на мислите му беше толкова силно, че обърна с главата надолу всички хипотези, които си бе съставял.

— Това не ми харесва промълви той, когато стана с мъка и запали лампите в притъмнялата стая. — Май точно сега е моментът да се измъкна.

Цяла вечер той изучава банковата си книжка и резултатът от проверката беше много странен. Би могъл да изстиска още малко, помисли си той, а след това…

Талия Дръмънд, новата агентка на Червения кръг, се убеди, че бе хвърлила въдицата си на удобно място. Мистър Брабазон я прие безпрекословно. Очевидно човекът в колата имаше голямо влияние.

Още по-странното беше, че минаваше ден след ден, без да чуе нищо от тайнствения си работодател. Бе очаквала той почти незабавно да прибегне до нейните услуги, но вече бе прекарала в банката „Брабазон“ (бивша „Селър“) близо един месец, когато най-сетне получи съобщение. То дойде една сутрин. Талия намери на бюрото си писмо, адресирано с дебели печатни букви.

На писмото нямаше знак на Кръга. То започваше без предисловие:

„Запознайте се с Марл. Узнайте защо има власт над Брабазон. Изпратете ми цифрите на сметката му и ме уведомете незабавно, ако сметката му е закрита. Уведомете ме също дали Пар и Дерик Йейл са идвали в банката. Телеграфирайте до Джонсън, Милдред стрийт 23, Сити“.

Тя изпълни точно нареждането, макар че едва след няколко дена й се удаде възможност да се види с мистър Марл.

Дерик Йейл дойде само веднъж в банката. Тя го бе виждала и преди, когато беше гост на Бирдморови, а дори и да не бе го виждала, щеше да го познае по снимката на прочутия детектив, поместена във вестниците.

Не узна по каква работа бе дошъл, но поглеждайки с крайчеца на окото си от малкия кабинет, който заемаше сама поради положението си като частна секретарка на Брабазон, тя го видя да разговаря с един от касиерите на гишето, и както й бе наредено, уведоми Червения кръг.