Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Давам й храна, а и вечер е свободна — каза той, почувствувал, че това мизерно възнаграждение трябва да бъде оправдано.

— Имала ли е напоследък нужда от пари?

Мистър Фройънт го изгледа.

— Ами… да. Вчера ме помоли, ако мога, да й дам в аванс пет лири стерлинги — каза той. — Обясни, че имала разходи, които не можела да посрещне. Аз не обичам да давам аванс за несвършена работа — заяви Фройънт благонравно. — Това създава просешки манталитет…

— Вие имате много антики. Доколкото разбрах, мистър Фройънт, някои от тях са много ценни. Липсвала ли ви е някоя напоследък?

Фройънт скочи на крака. Самият намек, че може да е бил ограбен, беше достатъчен, за да го хвърли в паника.

Без да каже нито дума, той изхвръкна от стаята. Когато се върна след три минути, очите му кажи-речи щяха да изскочат.

— Моят Буда! — изпъшка той. — Струва сто лири стерлинги. Беше на мястото си тази сутрин…

— Повикайте мис Дръмънд — каза детективът кратко.

Талия дойде, хладнокръвна, спокойна, и застана до бюрото на работодателя си със сключени отзад ръце, почти без да поглежда детектива.

Разговорът беше кратък, а за мистър Фройънт — неприятен. Той очевидно не подействува ни най-малко на секретарката. И все пак от стоманения поглед в очите на Фройънт тя сигурно разбра, че кражбата й е открита. За малко работодателят й не беше в състояние да свърже една смислена фраза.

— Вие… вие сте откраднали нещо мое — едва изломоти той. Гласът му беше почти като писък. Обвиняващата ръка трепереше от силно вълнение. — Вие… вие сте крадла!

— Аз ви поисках пари — отговори момичето невъзмутимо. — Ако не бяхте такъв зъл, дърт скъперник, щяхте да ми дадете назаем.

— Вие… вие… — заекна Фройънт, а после задъхано изрече: — Аз я обвинявам, инспекторе. Обвинявам я в кражба. За това трябва да отидете в затвора. Запомнете думите ми, млада жено. Почакайте… почакайте — вдигна той ръка. — Да проверя дали не липсва нещо друго.

— Можете да си спестите този труд — каза момичето, когато той понечи да излезе от стаята. — Будата е единственото нещо, което взех, пък и беше такова грозно човече.

— Дайте ми ключовете — изрева разяреният човек.

— Като си помисля, че ви позволявах да отваряте служебните ми писма!

— Аз отворих едно, което няма да бъде приятно за вас, мистър Фройънт — отвърна тя спокойно.

Чак сега той видя какво държеше тя в ръката си.

Момичето му подаде плика и с облещени очи той видя Червения кръг, ала думите, написани вътре в кръга, бяха замацани и неясни. Фройънт изпусна картичката и се строполи на един стол.

Съдията, добродушен човек, изглежда се чувствуваше неудобно. Той погледна от безстрастния мистър Пар, който стоеше в свидетелската ложа, към момичето зад стоманената преграда. То беше почти толкова хладнокръвно и спокойно, колкото полицейският свидетел. Лицето му би привлякло внимание при всякакви обстоятелства, ала неугледната обстановка в полицейския съд подчертаваше и подсилваше още повече красотата му.

Съдията погледна списъка на арестуваните с указания за техните простъпки. Там се посочваше, че възрастта на момичето е двайсет и една години, а професията й — секретарка.

Човекът на закона, който през живота си бе преживявал много шокове и бе свикнал на най-необикновени и невероятни събития, само поклати глава в знак на отчаяние.

— Знае ли се нещо против тая жена? — запита той и почувствува, че е глупаво дори да нарича стройната, млада арестантка „жена“.

— Тя беше под наблюдение от известно време, ваше благородие — бе отговорът, — но не е попадала досега в ръцете на полицията.

Съдията погледна под очилата си момичето.

— Не мога да разбера как сте се озовали в това ужасно положение — каза той. — Вие сте момиче, което явно е получило добро възпитание, а сте обвинена в кражба на няколко лири стерлинги, макар че откраднатият от вас предмет е струвал много повече и сте съзнавали това. Вашата постъпка вероятно се дължи на някакво голямо изкушение. Предполагам, че сте имали много спешна нужда от пари; и все пак това не оправдава постъпката ви. Ще бъда снизходителен към вас, тъй като за пръв път извършвате престъпление, и най-искрено ви призовавам да живеете честно и да избягвате друг път такова неприятно преживяване.

Момичето се поклони леко и тръгна от подсъдимата скамейка към полицейската канцелария. Започна следващият процес.

В същото време стана и Харви Фройънт и излезе от съда. Той беше богаташ, за когото парите представляваха цел и смисъл на живота. Човек, който броеше съдържанието на джоба си всяка вечер, преди да си легне, и при подобни обстоятелства би поискал да арестуват дори собствената му майка. Простъпката на Талия Дръмънд беше в неговите очи още по-ужасна, тъй като последната й работа като негова служителка беше да му връчи предупреждението на Червения кръг и той още не се бе съвзел от този шок.