Едгар Уолъс - Червеният кръг

Той беше нисък, набит човек и толкова не му достигаха сантиметри, че беше чудно как задоволяваше строгите изисквания на полицейските власти. На възраст беше някъде под петдесет, ала на едрото му червендалесто лице нямаше нито една бръчица. Лице, на което не се виждаше никаква следа от ум и изтънченост. Кръглите облещени очи, волски безизразни, големият месест нос, пълните бузи, увиснали под челюстите, и полуплешивата глава бяха все белези на неговата невзрачност.

Комисарят вдигна изрезката.

— Чуйте това — каза той кратко и зачете. Беше уводната статия на „Морнинг Монитър“, оскърбително пряма.

„За втори път в течение на една година страната бе потресена и скандализирана от убийството на една видна личност. Не е необходимо да даваме тук подробности за това престъпление на Червения кръг, описание на което ще намерите на друга страница. Но се налага да заявим категорично и недвусмислено, че гледаме с изумление на явната безпомощност на полицията да се справи с тази престъпна банда. Инспектор Пар, който се е заел от една година да издири изнудвачите-убийци, не може да ни предложи нищо друго, освен смътни обещания за разкрития, които остават неизпълнени. Очевидно е нужна основна реорганизация на полицията и влизането на нови кадри в нея. Вярваме, че отговарящите за управлението на страната няма да се поколебаят да направят необходимите коренни промени.“

— Е — изръмжа полковник Мортън, — какво мислите за това, Пар?

Мистър Пар поглади дебелата си гуша, но не каза нищо.

— Джеймс Бирдмор е бил убит, след като полицията е била надлежно предупредена — изрече комисарят бавно. — Застрелян е близо до къщата си и убиецът е избягал. Това е вторият гаф, Пар, и ще ви кажа откровено, възнамерявам да се вслушам в съвета, който вестникът дава.

Той потупа многозначително изрезката.

— Предишния път вие позволихте на мистър Йейл да обере всички лаври за залавянето на убиеца. Предполагам, че сте говорили с мистър Йейл?

Детективът кимна.

— И какво казва той?

Мистър Пар се размърда неловко.

— Надрънка ми куп глупости за някакъв загадъчен човек със зъбобол.

— Отде му е хрумнало това? — запита бързо комисарят.

— От гилзата на патрона, който намерил на местопрестъплението — отговори детективът. — Аз не обръщам внимание на тия психометрични галимации…

Комисарят се облегна на стола си и въздъхна.

— Мисля, че вие не обръщате внимание на нищо, което би могло да ни бъде полезно, Пар — рече той. — Не се присмивайте на Йейл. Този човек има необикновени, изключителни дарби. Фактът, че вие не ги разбирате, не ги омаловажава.

— Нима искате да кажете, сър — възрази Пар възмутен, — че човек може да вземе в ръката си един патрон и по него да ви опише външността на оня, който го е употребил, и какво е мислел той? Та това е абсурдно!

— Няма нищо абсурдно — каза спокойно комисарят.

— Науката психометрия се практикува от години. Някои хора, особено податливи на впечатления, могат да кажат най-необикновени неща и Йейл е от тях.

— Той е бил там, когато убийството е било извършено — отвърна Пар. — Бил е със сина на мистър Бирдмор на по-малко от сто метра и въпреки това не е заловил убиеца.

Комисарят кимна.

— Вие също не сте го заловили — изтъкна той. — Преди една година вие ми изложихте плана си за хващането на Червения кръг в клопка и аз се съгласих. Мисля, че и двамата очаквахме прекалено много от вашия план. Трябва да опитате нещо друго. Неприятно ми е да ви го казвам, но това е положението.

Известно време Пар не отговори. После, за учудване на комисаря, придърпа един стол до бюрото и седна без покана.

— Полковник — заговори той, — ще ви кажа нещо — беше толкова сериозен, толкова не приличаше на себе си, че комисарят можеше само да го гледа смаяно.

— Бандата на Червения кръг може лесно да се излови. Аз мога да издиря всеки от тях и ще ги издиря, ако ми дадете време. Но искам да хвана главината на колелото. Ако успея да хвана главината, спиците нямат значение. Обаче вие трябва да ми дадете малко повече власт, отколкото имам сега.

— Малко повече власт ли? — учуди се комисарят. — Какво имате предвид, дявол да го вземе?

— Ще ви обясня — каза волски спокойният мистър Пар и се впусна в такива обяснения, че остави комисаря онемял и дълбоко замислен.

След като излезе от полицейския участък, най-напред мистър Пар се отби в една кантора в центъра на града.

На третия етаж, в един малък апартамент, отличаващ се само по името на обитателя, го чакаше мистър Дерик Йейл, и човек не можеше да си представи по-голям контраст между двама души.