Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Ако бях на ваше място, щеше да ме е срам да дишам, защото хабя въздуха — продължи Катлин. Погледнаха я тъпо. Лицето й бе разкривено от гняв. — Хайде, копелета смотани! Няма ли да ме застреляте? Какво, по дяволите, чакате? Повръща ми се само като ви гледам.

Флейк отказа да повярва на ушите си. Изгледа я зяпнал, погледна и Голдмунсен. Бе толкова шокиран, че не можеше да затвори уста.

— Добре, стига толкова! — каза най-сетне той. Изпсува едва чуто и прехвърли фенерчето от лявата в дясната ръка. Бръкна в джоба със свободната си ръка и извади автоматичен нож. Отвори го. — Ще… ще… ще я клъцна — изплю най-накрая думите.

Катлин се ухили презрително към него и ножа му.

— Хайде де, кълцай ме, за да покажеш какъв си мъжкар — предизвика го тя.

Флейк пристъпи към нея. На Голдмунсен обаче му писна от цялата история. Днешният ден се оказа дълъг и изморителен за него. Вече бе присъствал на тази сценка с мъжа на тъпата кучка в главната роля. За втори път идваше на мястото за екзекуции, а още нямаше дори един труп. Стига толкова. Писна му от Флейк, писна му от глупости.

— Стига, Флейк! Стига! — намеси се той.

Тонът му накара Флейк да спре. Той замръзна на ръба на водата. Погледна злобно жената пред себе си.

— Просто си стой на мястото — нареди Голдмунсен. — И дръж стабилно проклетото фенерче. Хайде да свършваме, за бога!

Флейк се поколеба, все още разтреперан от злоба.

— Стига, де! — повтори Голдмунсен по-силно. — Помниш ли какво каза господин Хиршорн? Да не се мотаем. Давай да свършваме.

Името на Хиршорн свърши работа. Флейк преглътна гнева си.

— Добре, добре — промърмори той. — Мамка му.

Вдигна фенерчето така, че да освети лицето на Катлин. Тя премигна и вдигна длан пред очите си. После свали ръка и присви очи срещу светлината. Продължаваше да им се хили презрително. Флейк просто не разбираше как може Голдмунсен да търпи подобни неща от една фуста. Как може просто да я застреля, преди да изтрие тъпата усмивка от лицето й, преди да я накара да моли на колене за милост.

На Голдмунсен обаче не му пукаше за никакви усмивки, за никакви думи, за никакви писъци или молби за милост. Искаше просто да я очисти и да приключи. В интерес на истината, дори изсумтя одобрително, в знак неуважение.

— По̀ куражлия си от твоя, само това ще ти кажа — рече на Катлин.

После с плавно движение вдигна пистолета и го насочи към гърдите й.

Джим Бишоп се метна отгоре му като пантера, изскочила от мрака.

Беше се забавил прекалено дълго. Въпреки че тичаше с всички сили през гората, успя да открие блатото едва в последния миг. Нямаше време да устройва засади, нито пък да планира нападението си. Просто скочи с надеждата, че ще стигне до копелето, преди то да успее да натисне спусъка.

Успя. Успя да го достигне миг преди изстрела. Блъсна Голдмунсен в гърдите, едрият мъж се олюля и натисна спусъка. От дулото на пистолета блъсна огън, но насочен към небето. Куршумът отиде нахалост. Бишоп и Голдмунсен се сборичкаха в калта.

Флейк замръзна на място. Нападението го хвана съвсем неподготвен и той остана така — с нож в едната ръка, с фенерче в другата. Видя боричкането на двамата мъже в калта, вкопчени един в друг. Не можеше да разбере какво, по дяволите, става.

После проумя. Хукна към телата в калта. Опита се тичешком да сгъне ножа, но не успя и го захвърли. Бръкна в кобура под мишницата си и извади пистолета.

Стигна до боричкащите се тела. В този миг Бишоп се изправи, а Голдмунсен остана да лежи на земята. Беше идеалната мишена. Флейк, само на метър от него, вдигна пистолета и го насочи към челото му.

Бишоп го застреля. Беше успял да измъкне пистолета от ръката на Голдмунсен. Изправи се и се заоглежда за другия. Откри го. Ето го, точно насреща му. Флейк тъкмо се прицели, когато Бишоп натисна спусъка и надупчи дребничкото тяло на убиеца насреща му. Три оглушителни изстрела отекнаха в нощта. Три куршума се забиха в гърдите на истеричното човече. Флейк се олюля и пръстите около ръкохватката на пистолета се отпуснаха, така че не успя веднага да отвърне на огъня. После обаче събра сили, стисна оръжието и се опита да натисне спусъка.

Бишоп вдигна ръка и изпрати нов куршум, този път в лицето на Флейк. Физиономията му се разлетя на парчета, а дребното телце се свлече безжизнено. Флейк се строполи по гръб в калта. Фенерчето в лявата му ръка падна върху гърдите и лъчът му освети окървавеното месо, което допреди секунда служеше за лице на Флейк.