Андрю Клаван - Пътят на динамита

Нелсън се изсмя от другата страна на линията.

— Е, господин Вайс, това наистина е най-хитрият план, за който съм чувал. Единственият му недостатък е, че е напълно невъзможен за изпълнение. Имате ли въобще някаква представа как е организирана охраната в нашия затвор. Дори и в думите ви да има известна истина, в което, честно казано, се съмнявам, никой не може да осъществи подобно безумие.

— Може — отвърна Вайс леко напрегнато и раздразнено. — Ще го направи.

— Аха — изсумтя Нелсън. — И как точно разбрахте за това?

Вайс вдигна очи към тавана за помощ, но тя не дойде.

Това бе въпросът, от който се опасяваше и на който не можеше да отговори. Откъде е разбрал това, което знае? Предчувствие? Интуиция? Самият той не бе сигурен.

— Имам източник — излъга най-сетне Вайс.

— И кой е той?

— Не мога да ви кажа.

— Приятна вечер, господин Вайс — каза Нелсън.

— Господин Нелсън…

— Господин Вайс — прекъсна го изморено директорът, — нека повторя още веднъж, преди да затръшна слушалката. Вие, както и всеки друг откачен данъкоплатец в Калифорния, можете да спите спокойно тази вечер с ясното съзнание, че министерството на правосъдието прави всичко възможно да ви предпази от престъпниците, затворени в местата за изтърпяване на наказание. Ясен ли съм?

Вайс отвори уста да отговори, но не му дадоха възможност. Слушалката от отсрещната страна се затръшна точно както обеща Нелсън. Последва сигнал свободно.

Вайс остави слушалката. Прокара замислено длан по устните си.

Момичето на екрана продължаваше да го подканя с пръст, а златисто червената й коса блестеше.

Вайс пак посегна към слушалката.

Катлин отново изкрещя:

— Ти си следващият, кълна се!

Бишоп се изправи, пребит до оглупяване. Олюля се като корабна мачта.

— Не мърдай, недей, не мърдай ! — извика с прегракнал глас Катлин.

Нощните птици по околните дървета се стреснаха и се разлетяха на всички страни. Дори жабешкият хор поутихна.

Тя пристъпи към Бишоп. Все още го държеше на мушка. Беше оголила яростно зъби. Давеше се в собствените си стонове.

Бишоп я изгледа отнесено. Вторачи се в пистолета. Видя как Катлин прави още една крачка. Разгледа лицето й. После се огледа объркано.

Странно. Цялата ситуация бе странна. Флейк — паднал възнак, с фенерче, което осветяваше кърваво месо вместо лице. Смътните очертания на трупа на Голдмунсен. Тихата нощ, сенките на дърветата и обляната в лунна светлина Катлин, която пристъпваше с насочен към него пистолет. Бишоп бе прекалено замаян и му трябваха още няколко секунди, за да си даде сметка, че тя наистина може да го застреля. После бавно, с усилие на волята подреди мислите си. Спомни си как се отнесе с нея, какво й причини. Започна да осъзнава, че наистина може да го застреля заради това. Просто да го гръмне.

И Катлин си мислеше така. Реши, че в крайна сметка може просто да му пусне куршум в главата. Със сигурност й се искаше. Та нали преди малко видя сметката на другия — Голдмунсен, и се почувства адски добре. Хрумна й, че ако застреля Бишоп, може да се почувства още по-добре. Явно стрелбата по хора й се отразяваше страхотно. В интерес на истината й бе писнало до смърт да не стреля по хора.

Стисна пистолета здраво, толкова здраво, че ръцете й се разтрепериха. Погледна Бишоп през сълзи.

— Ти си гадняр! — извика тя. — Знаеш ли? — Стоновете почти погълнаха думите й. — Щях да те обичам. Щях да те обичам, а ти… само ме лъжеше. Целият си изтъкан от лъжи. Гадняр!

Бишоп погледна пистолета. После Катлин. Кимна. Стори му се, че това се иска от него.

Сбърка.

— Млъквай! — изкрещя Катлин. — Да не си посмял да ми кимаш! Само лъжи чувам от теб. Отвратителен гадняр.

— Виж — каза глухо Бишоп. — Права си. Наистина те излъгах…

— Не ми казвай, че съм права, копеле мръсно! Щях да те обичам. — Тя продължи да пристъпва към него. Приближаваше се, насочила пистолета. Стискаше го толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели. Пръстът на спусъка също бе побелял. — А ти ми дрънкаше само… лъжи! Как може да си такъв? Как може да причиниш подобно нещо на някого? Представи си, че някой ти стори същото. Ако те убия, няма да ти е много приятно, нали? Трябва да те убия още сега, копеле такова.

Бишоп премигна. Започна да го боли глава. Със сигурност главоболието бе причинено от нещо. Може би от юмрука на Голдмунсен в лицето му. Бузата му вече се бе подула и пулсираше. Почувства остра болка, която запълзя навътре в черепа му. Към всичко това се добавяха и крясъците на Катлин. Мразеше тази част. Винаги бе мразил момента, в който жените разбират какъв е всъщност, полудяват и започват да му крещят. А като прибавим и пистолета… Е, пистолетът сам по себе си беше в състояние да му причини главоболие.