Алън Фолсъм - Претендентът

Вторият момент беше в полицейското управление и за него беше виновен самият Реймънд. Вече го бяха снимали, бяха му снели отпечатъците и го водеха към ареста, когато той беше поискал да разговаря с Барън. Тъй като точно Барън го беше арестувал, той се съгласи, като си мислеше, че Реймънд иска за последен път да го увери в невинността си. Вместо това задържаният го беше попитал дали е добре.

— Не изглеждаш добре, Джон — беше казал тихо. — В колата ми се стори разтревожен от нещо. Добре ли си?

При тези думи Реймънд съвсем леко се беше усмихнал и Барън яростно се беше разкрещял на пазачите да го отведат. Те веднага се бяха подчинили и металните врати на ареста се бяха затръшнали зад него.

„Джон“.

По някакъв начин Реймънд беше научил името му и го използваше, за да го изкара от равновесие, сякаш се досещаше какво се беше случило с Донлан и беше забелязал колко дълбоко беше разтревожен Барън от тази случка. Беше поискал да разговаря с него само за да провери как ще реагира и да потвърди подозренията си, а Барън се беше хванал. Леката усмивчица в края не беше просто скандална — тя беше изпусната нарочно и издаваше целия му план. Все едно беше завършил с думите „Благодаря ти“.

И какво щеше да направи Реймънд, когато Лий дойдеше да му каже за рюгера, открит в багажа му във влака? Как щеше да го обясни? Най-вероятно просто щеше да продължи да се преструва на невинен. Или щеше да има обяснение — пистолетът е негов, защото пътува много и има разрешително, но Барън се съмняваше — или изобщо щеше да отрече, че го е виждал, особено след като знаеше, че по него няма отпечатъци. Във всеки случай темата за Донлан изобщо нямаше да бъде повдигната. Щеше да я запази само за себе си и Джон Барън.

7:25 вечерта

Барън навлече сив анцуг и отиде бос до кухнята, за да си вземе бира от хладилника. Не можеше да спре да мисли за случилото се. Убийството беше ужасно и само по себе си, но арогантното поведение на Реймънд беше влошило ситуацията още повече. А след това и всички останали бяха внесли своя дял: Валпарайсо му беше представил официалната версия за станалото; Полчак механично беше свалил белезниците на трупа и беше поставил пистолета в студената му ръка. И прочутият Ред Макклачи, който бащински се беше погрижил за Валпарайсо, едва ли не го беше потупал по главата и го беше изпратил вкъщи да си почине, а после спокойно се беше обадил по радиостанцията за линейка и следователи, които щяха да огледат „местопрестъплението“ и без съмнение щяха да потвърдят официално всичко, което твърдеше Ред; накрая беше наредил именно на Джон да напише доклада. Като се изключи самото убийство, последното беше най-жестоко от негова страна.

Както и всички останали, Барън вече беше съучастник поради самия факт, че беше присъствал там. Но когато напишеше доклада, когато го напечаташе на машина и сложеше подписа си на листа, съучастничеството щеше да стане официално, защото именно той щеше да прикрие престъплението. Вече нямаше да може да съобщи нищо на никого, без да се окаже замесен. Беше извършено убийство и той беше част от играта, независимо от желанието си. И отново независимо дали му харесваше, или не, Реймънд — този човек, за когото не знаеха нищо — беше напълно наясно с това.

Барън извади бутилката от хладилника и затвори вратата. Умът му продължаваше да се върти на бесни обороти. Беше ченге и от него не се очакваше да се шокира или отвращава от подобни неща, но точно така се чувстваше. Обстоятелствата бяха различни и сега той беше по-възрастен, но стомахът му се беше свил от същия шок, ужас и изумление, както в онази вечер преди осем години, когато беше на осемнайсет. Тогава се беше прибрал вкъщи и беше видял на улицата пред дома си да проблясват светлините на полицейските коли и линейките.

Онази вечер беше излязъл с Дан Форд и още няколко приятели. Докато го нямаше, трима млади мъже бяха проникнали с взлом в къщата му и бяха застреляли родителите му пред очите на Ребека. Съседите бяха чули изстрелите и бяха забелязали тримата извършители, които бяха напуснали къщата с черен автомобил. Полицията го беше определила като „обир, който е поел в погрешна посока“. И до ден-днешен никой не знаеше защо Ребека не е била убита заедно с родителите им. Вместо това беше получила доживотна присъда за затвор в ада.

Още преди да се върне Барън, Ребека вече беше откарана в психиатрична клиника. А Дан Форд, който беше видял как приятелят му се вцепенява от ужасното събитие и знаеше, че семейството му живее откъснато и той няма роднини или дори близки семейни приятели, към които да се обърне, веднага се беше обадил на собствените си родители и беше уредил Джон да дойде в тях и да остане колкото трябва. Онази нощ беше кошмар, съставен от полицейски униформи, проблясващи светлини и хаотично обикалящи хора. Барън никога не забрави лицето на най-близкия им съсед, който тъкмо излизаше от тяхната къща. Човекът трепереше, лицето му беше посивяло и очите му сякаш не виждаха. По-късно научи, че той доброволно беше предложил да идентифицира телата.