Алън Фолсъм - Претендентът

— Ами ризата? — Барън вдигна поглед към Ред. — Не може да си облече ризата с белезници.

— Дръпни се — нареди Ред.

— Какво?

— Казах да се дръпнеш.

Ред говореше тихо и натъртено и Барън не знаеше как да го тълкува. Виждаше същото спокойствие на лицата на Полчак и Валпарайсо, сякаш се досещаха за нещо, което му убягваше. Той се подчини объркано на нареждането. Полчак също се отдръпна и за няколко секунди не се случи нищо. Четиримата детективи и задържаният просто се гледаха. Единственото движение идваше от габаритите на тойотата, които продължаваха да мигат.

— Това перука ли е? — попита Валпарайсо. — Прилича ми на перука.

— Не е перука.

— Какъв псевдоним използва този път, Донлан? За пред хората от влака, с които игра на карти? — попита го меко Ред. — Том Хагърти? Дон Донлан-младши? Или пък Джеймс Декстър, или Бил Милър?

— Милър.

— Бил?

— Не, Франк. Аз наистина така се казвам.

— Странно, аз пък си мислех, че се казваш Уайти. Така си записан в полицейското си досие още от дванайсетгодишен.

— Да ти го начукам.

— Да бе, точно така — усмихна се Полчак, после с театрален жест остави пушката си встрани.

Донлан ги огледа един по един.

— Какво става тук? — попита изведнъж, а в гласа му се долавяше страх.

— Какво може да става? — отвърна Валпарайсо, без да откъсва поглед от него. — А, Уайти?

Барън отново се обърна към Ред, все така объркан.

После събитията се развиха за част от секундата. Полчак пристъпи напред, сграбчи Донлан за ръцете и го стисна здраво. В същото време Валпарайсо пристъпи напред, като държеше един револвер 22-ри калибър с къса цев.

— Не, недейте! — изкрещя Донлан, а гласът му трепереше от ужас.

Той се опита да се измъкне от хватката на Полчак, но нямаше смисъл. Валпарайсо тикна дулото в слепоочието му.

Бум!

— По дяволите! — просъска Барън, останал без дъх.

Полчак се отдръпна и трупът на Донлан се свлече на пода.

Реймънд се стресна и се опита да се изправи, когато чу изстрела да отеква като гръм от новогодишна бомбичка откъм горния етаж. Халидей го притисна към багажника, а Лий продължи да му чете правата:

— Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите адвокат…

— Трябват ни съдебен лекар и следователи — извика Макклачи по радиото.

Валпарайсо се изправи, подаде револвера на Полчак и се доближи до Барън.

— Донлан беше скрил един револвер 22-ри калибър в панталоните си. Когато се опитахме да го свалим по стълбите, той успя да измъкне едната си ръка и се застреля. Последните му думи бяха: „Аз бях до тук.“

Барън чу какво му говорят, но не можеше да го осмисли. Целият се тресеше от шока и преживяния ужас, докато на два метра от него Полчак разкопчаваше белезниците на Донлан и поставяше револвера в ръката му, за да нагласи нещата да изглеждат точно така, както ги беше описал Валпарайсо. Под главата на Донлан вече се бе образувала тъмна локва кръв.

На Барън му се струваше невероятно, че нещо подобно изобщо може да се случи, при това сред тези мъже. За втори път през живота му светът изведнъж се беше превърнал в мрачен и ужасен кошмар. Видя как Макклачи пристъпи към Валпарайсо.

— Беше тежък ден, Марти — каза меко той, все едно детективът току-що беше приключил двойна смяна като автобусен шофьор или нещо подобно. — Ще накараш ли някоя от патрулките да те заведе у дома?

Барън видя как Валпарайсо кимна с благодарност и се отдалечи към аварийното стълбище. Ред се обърна към него.

— Върни се с Лий и Халидей — нареди му той. — Запишете заложника като съучастник, докато не разберем кой е и какво прави тук, по дяволите. После си върви у дома да си починеш. — Макклачи замълча за момент и Барън си помисли, че може би ще се опита да обясни случилото се, но той просто затегна менгемето още по-здраво. — Утре сутринта искам ти да напишеш доклада за това, което стана тук.

— Аз? — избърбори невярващо Барън.

— Да, ти.

— И какво да напиша вътре, по дяволите?

— Истината.

— Коя истина? Че Донлан се е самоубил?

Ред направи многозначителна пауза, преди да отвърне:

— А как иначе?

Санаториум Св. Франсис, Пасадина, щата Калифорния, Вторник, 12 март, 2:00 следобед

Джон Барън стоеше на ливадата в сянката на голям стар платан, с ракета за бадминтон в ръка, гледаше как перцето лети над мрежата към него и отчаяно се опитваше да забрави на какво беше станал свидетел току-що. Когато перцето достигна до него, той го изпрати с висока парабола над мрежата към отсрещния край на игрището, където стояха две монахини медицински сестри. Сестра Макензи се затича към него и се престори, че ще го удари, но после изведнъж отстъпи крачка встрани и жизнерадостната сестра Рейносо ловко го прехвърли през мрежата. Барън замахна, пропусна, подхлъзна се и елегантно се просна по гръб на тревата.