Алън Фолсъм - Претендентът

Ред му хвърли кратък изпитателен поглед.

— Този заложник има ли си име?

— И да има, не го знаем — доближи ги Халидей. — Накарайте някой да разпита жената на онзи човек, когото Донлан уби във влака. През цялото време играеха на карти.

Сградата изведнъж се разтърси от ужасен рев, защото хеликоптерът мина ниско над покрива, после отново се издигна. Докато шумът отслабваше, Барън се огледа и видя Полчак да изважда от багажника на форда грозно оръжие с къса цев и барабанен пълнител, подобно на шмайзер.

— „Страйкър 12“ — ухили се Полчак. — Южноафриканско оръжие за борба с безредиците. В пълнителя има петдесет и два патрона. Изстрелва дванайсет куршума за три секунди.

— Това добре ли е? — попита Валпарайсо и вдигна една пушка „Итака“ 12-и калибър.

— Става — отвърна Барън и Валпарайсо му я подхвърли.

Макклачи измъкна револвера си „Смит & Уесън“ с инкрустирана със седеф дръжка от кобура на кръста и каза:

— Ще обиколим сградата. Джими и Лен, вие минете по северното аварийно стълбище. Рузвелт и Марти — по южното. Двамата с Барън ще се изкачим по средата.

Всички се приготвиха и тръгнаха — Халидей и Полчак поеха наляво, Лий и Валпарайсо потънаха в сенките отдясно, а шумът от стъпките им се изгуби в пулсиращия тътен на хеликоптера отгоре.

Барън и Макклачи се изкачваха по главната автомобилна рампа в средата на гаража, на два метра един от друг, като оглеждаха бетонните колони, подредените строителни материали за ремонта, празните места на паркинга и сенките.

Барън си представи как останалите се изкачват по аварийните стълбища с готови за стрелба оръжия, като блокират всички евентуални пътища за бягство на Донлан и неговия заложник или партньор. Усещаше потта по дланите си и адреналина в кръвта си. Вече не беше същата нервност като във влака — беше нещо съвсем друго. Едва преди седмица беше малко винтче в огромната машина на отдел „Убийства“, а днес вече беше тук, член на прочутия Отряд 5–2, и крачеше рамо до рамо с най-известния човек от него, самия Ред Макклачи, в преследване на въоръжен и изключително опасен убиец.

За този арест щеше да пише в учебниците. Колкото и да беше опасно, вълнението му все пак беше огромно — чувстваше се като истински герой. Все едно вървеше редом с легендарния шериф Уайът Ърп към мястото на престрелката.

— Трябва да ти кажа нещо за нашия мистър Донлан — обади се меко Макклачи, без да откъсва поглед от колоните и сенките пред тях. — Преди да свърши тази работа във влака и преди да извади лошия късмет да го забележат в Чикаго и полицията там да започне да го издирва, е успял да избяга от отделението за осъдени на смърт в затвора в Хънтсвил. Бил там за изнасилване, измъчване и убийство на две тийнейджърки. Направил го е само четири дни, след като са го освободили предсрочно за добро поведение след излежаването на предишната му присъда, също за изнасилване… чакай малко.

Ред млъкна, когато стигнаха до върха на рампата и завиха зад ъгъла.

— Задръж — каза внезапно той.

На двайсет метра от тях се виждаше бялата тойота. Беше паркирана до стената в дъното на гаража, вратите на шофьорското и пътническото място бяха отворени, а аварийните й светлини мигаха.

Ред вдигна радиостанцията към устата си и тихо каза:

— Намерихме тойотата. На втория етаж. Елате бавно и с възможно най-голяма предпазливост.

Ред изключи радиото и двамата с Барън застинаха, наострили уши.

Нищо.

Изминаха десет секунди. После забелязаха мътно осветените силуети на Халидей и Полчак, които се доближиха отляво и спряха на десет метра от колата с вдигнати оръжия, готови да стрелят. Миг по-късно Лий и Валпарайсо се доближиха отдясно и спряха на същото разстояние.

Ред изчака малко, за да прецени ситуацията, после гласът му отекна в бетонното помещение:

— Донлан, тук е полицията на Лос Анджелис! Сградата е обградена. Няма накъде да бягаш. Хвърли оръжието! Предай се!

Не последва нищо. Единственият отговор беше тежкото пулсиране на хеликоптерните перки над главите им.

— Това е краят, Донлан! Не усложнявай нещата!

Ред бавно пристъпи напред. Барън го последва с разтуптяно сърце и лепкави от пот ръце, които стискаха голямата пушка. Другите останаха по местата си — нащрек, с показалци на спусъците. Полчак беше подпрял приклада на огромната пушка на рамото си и гледаше през прицела.

Гласът на престъпника изведнъж отекна навсякъде около тях:

— Тук е Франк Донлан!

Ред и Барън замръзнаха на местата си.