Алън Фолсъм - Претендентът

— Стреляха по нас, но сме добре. Пак се движим на запад по „Чавес“ — извика Халидей по радиото. — Къде сте бе, момчета?

— Виждам го! — изкрещя Барън.

Донлан зави покрай един камион за доставки пред тях, пресече му пътя и потъна в друга пресечка.

— Надясно по „Езра“! — извика Халидей по радиото.

В далечината се чуваха полицейски сирени. Видяха как тойотата забави ход и отново тръгна да завива надясно, после изведнъж свърна наляво и ускори.

— Тази улица няма изход! — извика Барън.

— Точно така.

Барън забави точно навреме, за да види как Донлан поема по единствения възможен път. Тойотата с трясък разби една дървена порта и влезе в затворен паркинг.

— Пипнахме го! — извика тържествуващо Барън.

9:08 сутринта

Барън спря доджа, останал без предно стъкло, точно пред входа на паркинга, за да го запречи. След броени секунди четири патрулни коли пристигнаха едновременно и заковаха почти една върху друга. От тях наизскачаха униформени ченгета с извадени пистолети и се затичаха към джипа.

— Барън и Халидей от Пет-две! — извика Барън, като размаха златната си полицейска значка през прозореца на шофьорското място. — Оградете района! Затворете всички изходи!

— Вече се работи по въпроса — обади се Макклачи от радиостанцията в ръката на Халидей.

Барън погледна в огледалото. Синият форд на Ред беше спрял точно зад него. Ред беше на волана, а до него седеше Полчак. После и колата на Лий и Валпарайсо ги доближи и спря. Междувременно наоколо се трупаха нови и нови патрулки.

— Влезте вътре — обади се Ред по радиото. — Спрете на първата рампа. Ние идваме след вас.

Барън бавно подкара джипа напред към празния гараж, като подмина табелата на входа: „Затворено за ремонт и обновяване: март — април“.

Халидей включи радиото.

— Ред, паркингът е в ремонт. Дали няма работници вътре?

— Спри малко. Ще проверим.

Барън спря колата. Притъмнелият гараж пред тях приличаше на празна бетонна гробница. Празните места за колите бяха осветени от флуоресцентни тръби, а на равни разстояния между тях се издигаха бетонните поддържащи колони.

Измина една минута, после още една. После гласът на Ред отново прозвуча по радиото:

— Има някаква стачка и никой не е идвал на работа от две седмици. Продължавайте навътре, но с повишено внимание.

Халидей погледна Барън и му кимна. Той докосна педала за газта и джипът запълзя напред сантиметър по сантиметър, докато двамата мъже се оглеждаха за тойотата или хората в нея.

Зад тях се движеше колата на Макклачи и Полчак, а още по-назад — колата на Лий и Валпарайсо. Изведнъж прокънтя оглушителният рев на полицейски хеликоптер — тежкият му ротор разкъсваше въздуха, докато се носеше над главите им. Пилотът следеше положението от въздуха.

Барън зави зад ъгъла, стигна до основата на първата рампа за изкачване на по-горните нива на гаража и спря.

— Господа — обади се Ред по радиото. — Районът отвън е отцепен. От заподозрените няма следа. — Той помълча малко и добави: — Ние сме на ход.

Барън объркан погледна към Халидей.

— Какво означава това, че ние сме на ход?

Халидей се поколеба.

— Какво означава? — настоя Барън.

— Означава, че няма да чакаме специалните части. Влизаме сами.

Макклачи пъхна радиостанцията в джоба на сакото си и протегна ръка към дръжката на вратата на своя форд. После забеляза, че Полчак го гледа втренчено.

— Няма ли да му кажеш? — попита го той.

— На Барън?

— Аха.

— На нас никой нищо не ни е казвал — отвърна Макклачи равнодушно, почти студено.

После отвори вратата.

— Той е хлапе — изтъкна Полчак.

— Всички бяхме хлапета, когато започнахме.

Барън и Халидей изскочиха от джипа с извадени и готови за стрелба пистолети. Чуваха в далечината пукота на полицейските радиостанции, а над главите си — тежкото бумтене на перките на хеликоптера. Другите също излязоха от колите си. Валпарайсо отиде при Макклачи и тихо му заговори нещо. Лий и Полчак отвориха багажниците на двата автомобила и раздадоха на всички бронирани жилетки с надпис „Полиция“ на гърба.

Барън навлече своята и доближи Макклачи и Валпарайсо, като не спираше да оглежда гаража. Донлан можеше да бъде навсякъде, скрит в сенките, докато изчаква удобен момент да открие огън. Беше луд. Бяха го виждали в действие.

— Заложникът на Донлан — започна Барън, когато ги доближи. — Стори ми се, че се качи в онази тойота по собствено желание. Освен това точно той събра нашите пистолети във влака, когато Донлан му нареди. Може би са съучастници. Но може и да не са.