Алън Фолсъм - Претендентът

Това беше ход, който не беше просто глупав, а направо безразсъден. И Милър беше първият, който реагира. За втори път през последните секунди той направи нещо, което никой не беше очаквал от него.

— Спри влака — нареди той остро. — Веднага.

Кондукторът почервеня.

— Това е невъзможно.

— Възможно е — възрази Милър, измъкна изпод сакото си един огромен автоматичен пистолет „Колт“ и го опря в главата на кондуктора. — Имаш ключ за извънредни ситуации. Използвай го.

— Господи боже! — възкликна Барън и бързо се изправи, а Халидей го последва.

Реймънд стоеше като зашеметен. Случващото се беше толкова невероятно, че не можеше да реагира. Бил Удс дръпна Вивиън по-близо до себе си. Хората ги зяпаха с отворена уста. После Реймънд видя как Валпарайсо също вдига ръката си. Държеше в нея 9-милиметров пистолет „Берета“, насочен право към гърдите на Милър.

— Полиция, не мърдай! — каза той, без да откъсва очи от неговите.

В същия миг Барън и Халидей също излязоха на пътеката отзад с пистолети, готови за стрелба.

— Хвърли пистолета! Или ще убия кондуктора на място! — извика Милър, после рязко пристъпи назад и размаха оръжието си към Барън и Халидей. — Всички хвърлете патлаците!

Полицаите замръзнаха по местата си.

— Хвърли пистолета веднага! — извика Валпарайсо.

Милър изведнъж се завъртя към Бил Удс.

Бум!

Изстрелът проехтя като гръмотевица във вагона и главата на Бил Удс експлодира, като посипа жена му и най-близките пътници с кръв и парченца мозък. Трупът му се строполи на пода. Писъците на Вивиън Удс бяха заглушени от тези на останалите пътници. Някои хора по-близо до задната врата се втурнаха към нея, като се тъпчеха един друг в желанието си да излязат.

Милър незабавно завъртя пистолета си към Вивиън Удс.

— Остави оръжието, ченге! — изкрещя той, без да откъсва поглед от Валпарайсо.

Вагонът притихна.

8:36 сутринта.

Барън започна да пристъпва напред, сантиметър по сантиметър, като заобикаляше останалите пътници и се опитваше да открие ъгъл за чист изстрел. Милър го забеляза веднага.

— Още някой ли искаш да умре?

Целият беше почервенял, а очите му се бяха превърнали в миниатюрни точици, изпълнени с гняв.

— Хвърли оръжието, Донлан! — излая Валпарайсо, като обираше с показалец луфта на спусъка на своята берета.

— Няма! Вие ще хвърлите оръжията си, проклети копелета!

Милър светкавично сграбчи косата на Вивиън, дръпна я към себе си и натика дулото на колта под брадичката й.

— Господи, не! — изпищя от ужас Вивиън Удс.

— Хвърлете пистолетите! Незабавно!

Донлан! Името прониза Реймънд като нож. Господи, значи името на този човек не беше Милър, а Донлан! Значи не бяха причаквали Реймънд, а него !

Валпарайсо погледна покрай престъпника към Барън и Халидей, после бавно разтвори пръсти и остави пистолета си да тупне на пода.

— Ритни го насам! — излая Донлан.

Валпарайсо го изгледа, после подритна оръжието си към него.

— Вие двамата сте на ред! — извърна се Донлан към Барън и Халидей.

— Направи го — прошепна Халидей и пусна своята берета на пода.

Барън се поколеба. Стоеше на пътеката с гръб към прозореца и от мястото си виждаше майката, която стискаше детето с плюшеното мече. Момичето, което преди седеше до него, се беше притиснало към стъклото с лице, изкривено от ужас. Точно тази заплаха беше усетил във въздуха. Но нямаше какво да направи, ако не искаше да застраши живота на хората още повече. Той също пусна пистолета си и го чу как изтрополи в краката му.

— Рей — каза Донлан и се обърна към партньора си в играта на карти. — Искам да вземеш тези оръжия и да ги пуснеш през прозореца, а после да се върнеш при мен.

Заповедта беше произнесена тихо и подчертано вежливо.

Реймънд се поколеба.

— Рей, направи каквото ти казах!

Реймънд кимна. После събра пистолетите от пода и ги хвърли през прозореца, като усещаше как всички пътници във вагона не откъсват поглед от него, и се върна при Донлан. Едва се сдържаше да не се разкикоти. За него тази ситуация беше като дар божи.

8:38 сутринта.

Донлан се обърна рязко към кондуктора.

— Спри влака. Веднага.

— Слушам, сър.

Разтреперан от ужас, кондукторът свали един ключодържател от колана си, мина по пътеката покрай Валпарайсо и пъхна един от ключовете в специален процеп над вратата. Поколеба се, после го завъртя.

На петдесет метра по-напред по контролното табло в локомотива на експреса затанцуваха тревожни светлини, докато се включваха автоматичните внезапни спирачки на влака. В същия миг над главата на машиниста проехтя предупредителният вой на алармата. Той усети как влакът подскочи, когато се задействаха спирачките; после под него се разнесе оглушителното свирене на стомана, когато блокиралите колела започнаха да се плъзгат напред по релсите.