Алън Фолсъм - Претендентът

Автоматичната система от високоговорители в експреса оповести предварително записаното съобщение и влакът намали скоростта си още повече. Накрая почти спря. Хората незабавно наставаха и започнаха да свалят багажа си. Реймънд направи същото. Видя как младият полицай също става от мястото си, за да си вземе чантата, като по този начин блокира пътеката. Милър тъкмо се връщаше от поредното си посещение в тоалетната.

Полицаят се усмихна, каза нещо и седна, за да направи път на Милър да мине. Точно тогава обаче се отвори предната врата и кондукторът влезе. Застана недалеч от Валпарайсо.

Реймънд замръзна за миг, като се чудеше какво да предприеме. Пистолетът му трябваше, а не можеше да го вземе, без да свали чантата. Всички останали продължаваха да си прибират багажа. Нямаше да се различава от тях.

Той изведнъж се изправи и се протегна към куфарчето си, но точно тогава Милър пристигна при тях.

— Недей — прошепна той, после се наведе към семейство Удс и заговори тихо и напрегнато: — Чух какво си говореха хората от екипажа. Според тях във влака има бомба. Не са сигурни в кой вагон е, затова ще спрат влака, преди да е пристигнал на гарата.

— Какво? — попита изумен Реймънд.

— Хората ще изпаднат в паника — продължи Милър все така припряно. — Трябва веднага да отидем до вратата, за да можем да слезем първи. Оставете си чантите, оставете всичко излишно.

Бил Удс пребледня и се изправи. Гласът му беше изпълнен с напрежение и страх.

— Хайде, Вив. Да тръгваме.

— Побързай, Рей — настоя Милър, когато Бил и Вивиън Удс поеха по пътеката между седалките.

Реймънд го погледна, после вдигна очи към куфарчето си. Не му се искаше да го оставя.

— Багажът ми — възрази.

— Забрави — каза бързо Милър, после го хвана за ръката и го избута след останалите. — Това не е шега, Рей. Ако тази бомба избухне, всички ще станем на парчета.

8:33 сутринта.

Валпарайсо и кондукторът видяха как картоиграчите станаха и се приближиха. Зад тях се виждаха Халидей и Барън, които също скочиха на крака, изненадани от това развитие на нещата.

— Какво става, по дяволите? — произнесе Барън само с устни така, че да го види Валпарайсо.

— Какво правят тези? — попита кондукторът, без да откъсва очи от четиримата, които си пробиваха път и се приближаваха до предния край на вагона.

— Не мърдай, не предприемай нищо — предупреди го Валпарайсо.

Барън излезе на пътеката и тръгна след тях с ръка на своята берета. Беше направил само три крачки обаче, когато усети дланта на Халидей на рамото си.

— Не му давай повод да се развихри — изсъска по-възрастният полицай и го дръпна назад.

— Но какво става тук, по дяволите?

— Не знам, но той няма къде да отиде. Седни. Остават ни броени минути до финала.

Валпарайсо видя как Халидей дръпва Барън, за да седнат на местата, които току-що бяха освободили картоиграчите. Междувременно те продължаваха да се приближават. Движеха се в плътна група и се промъкваха между останалите пътници. Той чу как кондукторът дълбоко си пое въздух. Още няколко крачки, и щяха да застанат пред него. Влакът продължаваше да се движи. Къде си мислеше, че отива изобщо, в съседния вагон? Да, естествено. Но след него беше локомотивът, така че нямаше къде по-далеч да отиде, а те можеха да се справят и с това, ако се наложи. Веднага щом техният човек влезеше там, той щеше да се обади по радиостанцията на Макклачи и да… но кондукторът изведнъж пристъпи напред към картоиграчите, за да им препречи пътя.

— Имаме малък проблем с нередовно издадени билети — заяви той вежливо, но твърдо. — Бихте ли се върнали на местата си, докато не го разрешим?

— Господи — прошепна Валпарайсо.

Барън не откъсваше поглед от кондуктора. Беретата беше под масичката.

— Остави го на мира, глупак такъв — изсъска той високо.

— Спокойно — прошепна Халидей. — Само спокойно.

8:34 сутринта.

Кондукторът им препречваше пътя. Бил и Вивиън Удс обърнаха глави към Милър за помощ. Бяха изплашени и не знаеха какво да правят. Реймънд пак погледна към куфарчето си. Полицаите бяха седнали на техните места, а куфарчето беше останало в отделението за багаж точно над главите им.

— Помолих ви да се върнете и да седнете — каза кондукторът. — Моля ви, направете го и не ставайте от местата си, докато влакът не пристигне на гарата.

Кондукторът продължи да ги побутва. Реймънд си помисли, че независимо от новината за бомбата този човек наистина е убеден, че това си е неговият влак и в него той е истинският господар. Никой нямаше да върви напред-назад, докато не получеше разрешение лично от него, особено пък ако е издирван престъпник. Изведнъж му стана ясно кой е предупредил полицията.