Уилям Блати - Димитър

Макар че мъжът, продал оборудването на Темеску, бе забравил за сделката, монтьорът на фирмата помнеше много ясно как е сложил решетката. Описанието на Темеску беше доста мъгляво. Служителят на „Елдан“ бе направил копие на шофьорската книжка, но Темеску явно беше мръднал пред обектива, защото снимката изглеждаше размазана и неясна. Нито монтьорът, нито служителят от агенцията успя да предостави някаква полезна информация: „над четирийсет“, с „войнишка стойка“ и „волеви черти“. Това беше всичко. Двамата твърдяха също, че Темеску говори английски, но не бил родният му език. Мъжът имал тежък акцент, който не приличал на израелски или арабски. „Може би източноевропейски“, бе предположил служителят. Но дори и в последното не беше напълно сигурен. Съществуваше една обещаваща следа. Мерал бе отишъл в Арабската държавна болница, за да попита дали са приемали пациент със сериозни изгаряния на 14 януари. Оказа се, че наистина са имали подобен случай — мъж на около петдесет, с изгаряния от трета степен, най-вече по ръцете и лицето. Придружавал го друг мъж на неопределена възраст, който заявил, че името на пострадалия е Томас Хулда. Той самият се казвал Мартин Кар. Хулда бил сложен на системи и го лекували с антибиотични мехлеми. Кар настоял да остане в болничната стая на обгорения през шестте дни на престоя му там. Според медицинската сестра, грижила се за пациента, Кар седял на пода, долепил гръб до стената. Обгърнал коленете си, той мълчаливо наблюдавал превързаните ръце на обгорения мъж. На седмия ден му помогнал да се качи на такси. То потеглило, а Кар го последвал. Той оставил в болницата един и същ адрес за двамата — апартамент в еврейския квартал. Когато бе отишъл там, за да ги разпита, Мерал бе открил, че такива хора никога не са живели на посоченото място.

Мерал се загледа в шофьорската книжка на Темеску. Имаше нещо особено в нея. Макар че, общо взето, отговаряше на описанието, дадено от служителя на агенцията за коли под наем и монтьора, снимката беше толкова размазана, че ако човек я гледаше достатъчно дълго, тя сякаш се променяше. Мерал видя колко е часът, прибра шофьорската книжка в папката и я върна на мястото й в архива. После излезе отново в коридора, мина покрай кухнята и „стаята за спане“, пълна с легла за патрулиращите полицаи. Накрая върна револвера си в помещението за служебни оръжия, тъй като смяната му свършваше. По пътя към приемната, където трябваше да регистрира напускането си, той подмина отворения кабинет на Ари Зев, белокосия четирийсетгодишен началник на управлението, който извика силно:

— Мерал!

Арабинът спря и влезе в стаята със сини стени. Зев седеше зад бюрото. На стената зад гърба му имаше голяма карта на Стария град и витрина с трофеи, сред които се виждаше нашивка с емблема на полицията в Мейпълуд, щата Ню Джързи. Беше подарък от американски полицай, дошъл на посещение в Израел, за да се запознае с израелските методи. Зев пишеше нещо в бележника си, стиснал подострен жълт молив в ръката си.

— Две неща — започна той. — Албанците продължават да се обаждат за техния човек, който е изчезнал. Следващия път ще ги прехвърля на теб. Много са досадни. Някакви новини за мъжа?

— Не, никакви. Трябва ни снимка. Вече три пъти я поисках. Когато я получим, може да извадим повече късмет.

— Ако я получим.

— Да, „ако“.

Веждите на Зев се извиха нагоре като сърпове.

— А улица „Ремле“, Мерал?

— Нищо ново.

— Както и очаквах. Мисля си, че е по-добре да зарежеш случая. Вероятно ще се окаже фалшива тревога.

— Не, има нещо гнило. Сигурен съм.

Зев се обърна и погледна замислено през прозореца. Продължаваше да потропва хаотично с молива по бюрото.

Накрая се обърна пак към Мерал.

— Добре, сержант, действай. Инстинктите ти винаги са били страхотни.

Мерал кимна, обърна се и излезе от кабинета. Зев го проследи с очи през отворената врата.

— Горкият нещастник — промърмори той.

После стисна здраво молива и се върна към работата си. Трябваше да обобщи информацията от неубедителните заключения на съдебния лекар за Юсеф Тамал, йеменски емигрант от Бейт Сахур, заподозрян в различни престъпни дейности. Мъжът беше открит мъртъв в подножието на Кулата на Възнесението:

… счупен череп и врат и множество охлузвания и контузии; разкъсване на платизмата и трапецовидния шиен мускул, както и на други по-малки мускули на врата; фрактура на гръбначния стълб и прешлени…

„Счупен при падането — написа Зев — или преди това?“