Уилям Блати - Легион

книга втора от поредицата "Екзорсист"

Той си мислеше за смъртта в нейните безкрайни стенания, за ацтеките, изтръгвали живи сърца, и за рака, и за тригодишните, погребвани живи, и се учуди дали Бог е отчужден и жесток, но после си спомни за Бетовен и пъстротата на нещата, и за Ура за Карамазов , и за милосърдието. Погледна към слънцето, изгряващо иззад Капитолия, обагрящо Потомак с оранжева светлина, и после надолу към безчинството, към ужаса в краката си. Нещо беше сгрешено между човека и неговия създател и доказателството беше тук, върху този кей за лодки.

— Мисля, че са го намерили, лейтенант.

— Моля?

— Чука . Намерили са го.

— Чука? О, да…

Мислите на Киндерман се счепкаха със света. Той вдигна поглед и видя екипа от криминалната лаборатория на кея. Те събираха с капкомер, епруветка и форцепс; запечатваха всичко с фотоапарат, бележник и тебешир. Гласовете им бяха приглушени, просто прошепнати откъслеци, и те се движеха без звук, сиви фигури в сън. Бръмченето от моторите на синия полицейски влекач наблизо се смесваше със сутрешния край на страха.

— Е, предполагам, че вече свършихме тук, лейтенант.

— Наистина ли? Така ли?

Киндерман присви очи от студа. Претърсващият хеликоптер отлиташе, треперейки ниско над калнокафявия мрак на водите, а светлините му премигваха в убито червено и зелено. Детективът го наблюдаваше как се смалява. Той изчезна в зората като увяхваща надежда. Слушаше, наклонил леко глава; после потрепери и ръцете му бръкнаха дълбоко в джобовете на палтото му. Писъкът на жената бе станал по-пронизителен. Той дереше с нокти сърцето му и сплетените дървета, замлъкнали по бреговете на заледената река.

— Исусе…

Киндерман погледна към Стедман. Полицейският патолог беше коленичил до парче мокър брезент. Нещо като буца лежеше отдолу. Стедман се взираше в него, мръщейки се концентрирано. Тялото му беше неподвижно. Само дъхът му притежаваше живот; той излизаше замръзнал и после изчезваше, погълнат от гладния въздух. Изправи се внезапно и погледна странно към Киндерман.

— Познаваш ли тези разрези по лявата ръка на жертвата?

— Какво за тях?

— Ами, мисля, че имат някакъв модел.

— Така ли?

— Да, така мисля. Знак от зодиака. Мисля, че е Близнаци .

Сърцето на Киндерман прескочи един удар. Той си пое дълбоко дъх. После погледна към реката. Екип гребци от университета в Джорджтаун се плъзна тихо и се скри зад масивната кърма на влекача. Появи се отново и пак изчезна под моста Кий . Присветна стробоскоп. Киндерман погледна надолу към захвърления брезент. Не. Това не може да бъде, помисли си той. Не може да бъде .

Патологът проследи погледа на Киндерман към ръката му, почервеняла от мразовития въздух, която придърпа реверите на палтото по-стегнато към врата. Той съжали, че днес не е взел шала си. Беше се облякъл твърде набързо.

— Какъв странен ден да умреш — промърмори тихо той. Толкова неестествено.

Дишането на Киндерман беше астматично; от устните му се виеше бяла пара.

— Никоя смърт не е естествена — уточни той.

Някой беше създал света. Беше му вдъхнал разум. За какво се образува окото? За да вижда? И защо трябваше да вижда? За да оцелее? И защо трябваше да оцелее? И защо? И защо? Детският въпрос се настани в мъглявината, мисъл в търсене на своя създател, която притискаше разума в задънен лабиринт и потвърждаваше опасенията на Киндерман, че материалистичната вселена е най-голямото суеверие на неговата епоха. Той вярваше в чудеса, но не и в невъзможното: не в безкрайното връщане на непредвидените обстоятелства или че любовта и волевите действия се редуцират до неврони, стрелящи в мозъка.

— От колко време е мъртъв Близнаци? — попита Стедман.

— Десет, дванадесет години — отговори Киндерман. — Дванадесет.

— Сигурни ли сме, че е мъртъв?

— Мъртъв е.

В известен смисъл , помисли си Киндерман. Частично . Човекът не е нервна мрежа. Човекът има душа. Как иначе материята би могла да се отразява в самата себе си? И как така Карл Юнг е видял призрак в леглото си, и как признаването на греха може да излекува телесната болест, и как атомите на тялото му се променяха непрекъснато, а всяка сутрин той се събуждаше и си беше все още той? Без живот след смъртта, каква е стойността на работата? Какъв е смисълът на еволюцията?