Уилям Блати - Димитър

Бяха силно озадачаващи. Нямаше доказателства, че е било извършено престъпление. И все пак фактите по случая, подобно на лош сън, който не можеш да си спомниш, смътно подсказваха за някакво тайно и дълбоко прегрешение. Към 3:25 ч. сутринта, по времето, когато в пожарната било получено телефонното обаждане, един лендроувър, модел 1971 година, оборудван с предпазна решетка против сблъсък с животни, се забил с бясна скорост в единствената колонка на бензиностанцията „Паз“ на улица „Ремле“. Инцидентът станал при кръстовището близо до портата „Яфа“. Последвали експлозия и пожар. Когато пристигнали на място, полицията и пожарникарите заварили горящия и силно повреден лендроувър, но нито следа от шофьора или пътниците. Свидетелите — съпружеска двойка, живееща в скромен двуетажен апартамент точно над бензиностанцията — бяха дали озадачаващи и противоречиви показания. Спалнята им на третия етаж гледаше към улицата и тъй като съпругът се придвижваше с помощта на изкуствен крак, не той, а жена му погледнала през прозореца на спалнята, щом двамата чули трясъка и експлозията. Тя хукнала към другия край на апартамента, за да набере номер 1-0-2 на пожарната и 1-0-0 на полицейското управление „Кишла“, което се намираше само на няколко минути от там. После жената се върнала в спалнята и отново надникнала през прозореца, но зърнала само обгърнатите от пламъци лендроувър и бензинова колонка. Джипът бил празен, а шофьорът не се виждал никъде. Съпругът обаче бе разказал съвсем различна история.

Отговор:Имаше втори човек.

Въпрос:Сигурен ли сте?

О.Напълно. Не го видях с очите си. Изобщо не станах от леглото заради крака си. Но го чух.

В.Какво чухте?

О.Ами първо се отвори врата на кола, някой слезе и бързо се отдалечи. После се отвори друга врата и долових как нещо тежко се влачи по паважа.

В.Предмет или човек?

О.Не знам. След това чух слаби шумове. Не можах да определя откъде идват. В следващия миг пак се затвори врата на кола. Звукът беше като първия, но доста по-мек. Последваха още едно отваряне и затваряне и автомобилът потегли.

В.С голяма скорост ли?

О.Не особено. Не. Беше малка кола.

В.Как разбрахте?

О.О, аз виждам и чувам всичко. Вече трийсет години. Нощем, когато е затворено, те спират, за да използват компресора. Обикновено оставяме вода за автомобили, които са прегрели. И туби с бензин. Такситата, чакащи пред портата „Дамаск“, знаят това.

В.Много мило от ваша страна.

О.Само Бог е мил. Може да е била фолксваген.

В.Моля?

О.Втората кола. Или по-вероятно фиат тополино. Издаваше характерен боботещ звук.

Мерал току-що се бе върнал от повторния оглед на местопроизшествието. Беше разпитал отново двамата свидетели. Този път се усъмни в показанията на жената и й представи версията на съпруга й, но тя продължи да настоява, че не е чула или видяла втора кола, нито „друг човек“. Накрая обаче призна, че първия път е надникнала през прозореца „съвсем набързо“, а после отстъпи още повече, като заяви, че определено е била в шок. Погледът й бил прикован в горящия джип и бензиновата колонка, така че не се изключвало наличието на втора кола. Не беше сигурна. Що се отнася до съпруга й, сега той си спомни една подробност, която преди бе пропуснал. Каза, че е доловил нечий глас.

В.Кога?

О.Малко преди да чуя влаченето.

В.Веднага щом се отвори втората врата ли?

О.Да, точно така. Мъжки глас. Говореше тихо. Беше много ядосан. Дори ужасѐн.

В.Ужасѐн?

О.Да. Сигурен съм в това. И умоляващ.

В.Какво каза? Спомняте ли си?

О.Каза: „Всеки друг, но не и ти! Не, не и ти!“

В.И нищо повече?

О.Нищо повече. После чух само влаченето и стъпките.

Съпругът не можа да обясни как е забравил тази подробност при първия разпит. Сведе очи и просто заяви: „Не знам.“ Изглеждаше обезпокоен. След това Мерал разговаря с другите двама свидетели по случая. В овъгления и очукан джип не бяха открити никакви документи или други доказателства за самоличността на шофьора. Номерата обаче бяха оцелели и отведоха Мерал при служител на агенцията за автомобили под наем „Елдан“. Той беше дал колата на мъж, платил в брой и представил международна шофьорска книжка на името на Йозеф Темеску. После полицаят се свърза с един доставчик на фермерско оборудване в района, у когото беше намерена наскоро издадена фактура за продажба на предпазна решетка против сблъсък с животни. Тъкмо тя, мислеше си Мерал, подсказва, че става дума за умишлено престъпление, извършено от професионален убиец. Ако целта на шофьора е била да убие някого, той би искал да се подсигури, че колата ще може да се движи и след удара.