Уилям Блати - Димитър

— Изглеждаш разсеян — отбеляза тя. — За какво мислиш?

— Няма да повярваш.

— За мен ли?

Мерал се усмихна.

Към края на шейсетте години присъствах на скромно новогодишно тържество в дома на мой приятел, чудесния романист и сценарист Бъртън Уол. Там се запознах с Марк Джафи, който тогава беше главен редактор в „Бантам Букс“. Той познаваше хумористичните ми романи и ме попита върху какво работя в момента. Смятах да спомена Щатското бюро за безработни, но за да не изгубя уважението на Джафи, му разказах накратко идеята си да напиша сериозен роман. Благоразумно премълчах факта, че се бях опитал да го предложа на няколко редакции и филмови студиа в Холивуд, които ме бяха изгледали със съжаление. Не така обаче реагира Марк Джафи. Когато свърших разказа, той ме погледна в очите и каза: „Аз ще го издам!“ И го направи. Ставаше дума за „Екзорсистът“. Сега, четирийсет години по-късно — период, през който не сме имали никакъв контакт, — Марк Джафи го направи отново. Той предприе същински кръстоносен поход, за да намери подходящия издател на този най-важен роман в кариерата ми.

Не знам как мога да се отблагодаря. Жестът му е твърде голям.

Благодаря също на Вивиан Джафи, която заедно с Марк ми оказа незаменима помощ при редакцията и подготовката на ръкописа. Признателен съм и на моята съпруга, Джули.

Искам да благодаря на полковник Уилям Р. Корсън от армията на САЩ, на персонала от болницата „Хадаса“ в Йерусалим, на израелската национална полиция и на Исер Харел, „бащата на израелското разузнаване“, ръководил залавянето на Адолф Айхман. Той ми помогна неимоверно при проучванията. Всички тези хора вече са покойници, но въпреки това им благодаря. Уверен съм, че смъртта няма да им попречи да разберат, че съм го направил.

Ще бъда много благодарен на читателите от Йерусалим, ако любезно се въздържат от импулса да ме уведомят, че в града никога не е имало улица „Ремле“. Знам. Измислено е само името, но не и мястото. В действителност то се казва „Хативат Йерушалайм“ — звукосъчетание, унищожаващо напълно ритъма на всяко изречение, в което исках да го включа. Дори не съм и опитвал с улица „Арменска православна патриаршия“. Шалом.

Цитатите от произведения на Достоевски и Шекспир в романа са взети от следните издания:

Ф. Д. Достоевски, „Братя Карамазови“, изд. „Народна култура“, 1975 г. Превод Димитър Подвързачов и Симеон Андреев.

Уилям Шекспир, „Макбет“, изд. „Отечество“, 1986 г. Превод Валери Петров.

William Peter Blatty

Dimiter, 2010

Издание:

Уилям Питър Блати. Димитър

Американска. Първо издание

Превод: Владимир Германов

Редактор: Силвия Падалска

Художествено оформление: Николай Пекарев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

Формат: 84×108/32

ИК „Обсидиан“, София, 2010

ISBN: 978-954-769-232-9

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35604

Последна корекция: 27 септември 2015 в 10:06