Уилям Блати - Димитър

Сандълс:Може би да, може би не.

Мерал:Именно. Най-странното е, че не са съществували никакви гаранции за успеха на този план. Следователно Вльора си е причинил страховитата болка, поемайки огромен риск.

Сандълс:Мисля, че разбирам какво казвате. Какво е станало после?

Мерал:Димитър не могъл да предотврати намеренията на Вльора. Затова отишъл с него в гробницата. Веднага щом останал сам, полковникът взел още една голяма доза хлоралхидрат и легнал на надгробната плоча. Скръстил ръце на гърдите си, затворил очи и зачакал смъртта.

Бел:Скръстил ръце ли? Защо? Да не е някакъв албански обичай?

Мерал:Не. Искал да добави още един щрих към мистерията, която трябвало да привлече вниманието на пресата и обществеността. Димитър обещал на Вльора да остане до края. Когато всичко свършило, се измъкнал от църквата. Тук историята свършва.

Сандълс:Кой е оставил документите на Димитър в апартамента на Вльора? Полковникът ли?

Мерал:Да. Всичко с изключение на топките за жонглиране и клоунския реквизит. Вльора не е знаел какво означават. Но Димитър ги добавил. Не искал жертвата на полковника да бъде напразна.

Сандълс:Ясно, благодаря.

Мерал:Няма защо.

Зуи:Да се върнем към мисията на Димитър.

Сандълс:Ще го повтарям, докато не посинея! Той е бил тук по своя инициатива!

Зуи:Но е имал мисия!

Сандълс:За бога, Моше!

Зуи:Мисля, че току-що улучи право в целта.

Сандълс:Какво искаш да кажеш?

Зуи:Ако ме изслушаш, ще разбереш.

Сандълс:Добре, слушам внимателно.

Зуи:Чудесно. Мисията е свързана с вашия свети Павел, който, подобно на нашия Саул и на Димитър, е бил легендарен убиец. Преследвал християните и ги избивал безмилостно. Един ден, по пътя към Дамаск, където отивал с група приятели, за да ликвидират християнската общност там, Павел имал мистично преживяване. Бил съборен на земята от някаква сила — ярка светлина от небето — и чул глас. Скоро след това нашият Саул станал вашия свети Павел. Нещо подобно се случило и с Димитър. Преживял нещо мистично, свързано с Исус Христос. Както Саул, първоначално и той не разбрал какво е станало. Но какво мислите направил Димитър? Естествено, дошъл в Йерусалим, за да научи какво го е свалило на земята. Или от коня, както си мислят някои хора.

Бел:Все още не разбирам. Защо Йерусалим?

Зуи:Обичал да слуша как хората непрекъснато спорят. Мерал, ще поемете ли оттук?

Мерал:Да. Навярно си спомняте, че когато бил изпращан да извърши покушение на високо ниво, Пол Димитър се подготвял със седмици, а понякога и с месеци. Проучвал обстойно мишената, която трябвало да открие и унищожи — какво обича да яде, как ходи, как се облича, какво чете, на какво се смее и плаче, от какво се ядосва и така нататък. Събирал всички възможни факти, но най-вече разучавал начина й на мислене. Когато приключел с подготовката, Димитър буквално се превръщал в мишената.

Сандълс:Слушайте, може и да съм просто глупав, но какво общо има всичко това с идването му в Йерусалим? Защо е дошъл точно тук? И нали се съгласихме, че е преследвал някаква идея , а не човек?

Мерал:Не. Имало е „Мишена X“. Била е човек.

Сандълс:Шегувате ли се, сержант? Сигурен ли сте?

Мерал:Да. Напълно.

Сандълс:И кого е преследвал?

Мерал:Христос.

(В 10:55 Ч. РАЗГОВОРЪТ ПРИКЛЮЧВА ВНЕЗАПНО)

В последвалата напрегната размяна на реплики, Бел и Сандълс поискаха копия от „писмата на Димитър“ и си тръгнаха набързо. Бяха ядосани и нервни и отказаха предложението на Зуи да останат, за да обсъдят едно „ново и много смущаващо събитие“. Когато двамата и сержант Мерал излязоха от стаята, Зуи въздъхна и взе бележката, която му бяха предали по-рано. Поклати бавно глава, когато я препрочете наум.

— Почакай да го чуят — промърмори той. — Само почакай!

Мерал се хвана за черния метален парапет на Кулата на Възнесението и се загледа на изток в червено-кафявите извивки на непристъпните Моавски планини. Солените им склонове се белееха на слънцето, а под тях се простираха поля от яркожълти глухарчета и висока трева, блещукаща като обещание за дъжд и спасение. Когато се качи горе, там имаше неколцина туристи, но сега те си тръгваха и Мерал беше благодарен. Искаше да остане сам, както призори в многото други утрини, когато идваше, за да чуе ехото от стъпките на Димитър и да вдиша последните спомени от присъствието му. На разсъмване изживяването беше различно. Тогава светът притихваше, а слънцето се показваше на хоризонта като трептяща благословия. Но след като окончателният доклад беше завършен, някакъв тайнствен и непреодолим импулс бе накарал Мерал да се качи тук въпреки по-неблагоприятното време на деня. И сега чакаше. Но какво? Изведнъж му хрумна нещо. Дали не беше дошъл в търсене на знак? Той се замисли за писмото на Димитър, в което се споменаваше за жицата и за часа му по „специално мислене“. Само в него той бе описал посещенията си в Кулата на Възнесението. Дали нещо нямаше да се появи? Мерал постоя сам известно време, а когато погледна часовника си и реши да си тръгне, изведнъж излезе силен вятър. Беше толкова мощен, че го залепи за стената на кулата, след което притихна така внезапно, както се бе появил. Мерал се спусна по стълбите. Все още не знаеше какво го бе привлякло там по това време на деня.