Уилям Блати - Димитър

След като научих това, отидох до градчето Бейт Сахур, където се свързах с местната полиция и поисках сериозна подкрепа от Тел Авив. После заловихме този нещастник Райли. Каза си и майчиното мляко. Призна си всичко — дори неща, за които не сме го питали.

Бел:Ха! Направо съм изумен.

Зуи:Вие имате своите методи, ние нашите.

Сандълс:Вашите законни ли са?

Урис:Съвсем не. Заплашваме ги, че ще им четем еврейско хайку. Междувременно се оказа, че икономката на Райли в Бейт Сахур е…

Зуи:Да, знаем. Съпругата на Димитър.

Сандълс:Не мога да разбера как Райли е убил чичо ви. Той ли го е убил наистина?

Урис:Да. Дал му е смокини, инжектирани със смъртоносен токсин, който не оставя следи. Просто предизвиква фатално заболяване и после изчезва.

Зуи:Благодаря, инспектор Урис.

Урис:Шломо.

Зуи:Шломо. Великолепна работа.

Сандълс:Може някой път да пийнем нещо заедно, Шломо.

Урис:С удоволствие.

Зуи:А сега да преминем към сержант Мерал.

Бел:Какво правим всъщност? Да не сме дошли на парад на полицаи, разследващи убийства?

Зуи:Един момент. Нека погледна бележката, която току-що получих. (Чете бележката.) Добре. Прекъсване за петнайсет минути.

Сандълс:Наистина ли?

Зуи:Да.

(РАЗГОВОРЪТ ПРЕКЪСВА В 9:44 Ч. И ПРОДЪЛЖАВА В 10:02 Ч.)

Зуи:Да започнем ли с улица „Ремле“, сержант?

Мерал:Не. С Вльора.

Зуи:Добре, с Вльора.

Сандълс:Кой е Вльора?

Мерал:Мъжът, чийто труп беше открит върху гроба на Христос. Първо смятахме, че се казва Йозеф Темеску, а после — разбира се, отново погрешно — Пол Димитър. Всъщност той е албански офицер от тайните служби, който се включил в албанския контингент в Голанските възвишения.

Сандълс:Пак ми се зави свят. Защо го е направил?

Мерал:За да може да убие Димитър.

Сандълс:Защо?

Мерал:Димитър е убил сина му.

Сандълс:Добра причина.

Мерал:Наистина. Но не и по начин, който ние с вас бихме разбрали. Вльора презирал сина си. Той лично смятал, че изтезава хората в името на нещо по-добро, а синът му е причинявал болка на другите за чисто удоволствие. Албанците спазват така наречения кодекс беса — ако някой убие човек от твоя род, ти трябва да убиеш човек от неговия. От мъжки пол. Ако няма друг, може дори да е дете. При тях това е нещо като морален императив. Вльора не е преследвал Димитър с някакви особени емоции. Всичко е въпрос на принцип. На чест и дълг.

Бел:Кога Димитър е убил сина му?

Мерал:Докато изпълнявал мисията за ръкополагане на свещеници в Албания. Бил заловен, изтезаван и разпитван от Вльора. След това, при бягството си, убил сина му. Нещата ясни ли са дотук?

Сандълс:Ще видим.

Мерал:Добре. После събитията претърпели странен обрат. Димитър спасил Вльора след автомобилна катастрофа, при която албанецът неминуемо щял да умре без неговата намеса. Закарал го в държавната болница, а после го взел в апартамента си и му помогнал да възстанови здравето си — давал му храна, грижел се за него, поддържал духа му. Понякога му влияел добре само с присъствието си. Знам това от първа ръка.

Сандълс:„От първа ръка“?

Мерал:Искам да кажа, че човек се променя в компанията му.

Сандълс:Как се променя?

Зуи:Не е важно. Да се върнем към Вльора, сержант. Какво е станало след това?

Мерал:Полковник Вльора бил смаян. Все пак той бил изтезавал Димитър в продължение на дни, и то по най-непоносимия и ужасяващ начин. А впоследствие дори се опитал да го убие. Кодексът беса бил обърнат наопаки! Вльора се променил. Станал нов човек. Това било неговото мистично преживяване. И тогава се случило нещо изумително.

Сандълс:Пак ли говорим за писма?

Мерал:Да, точно така.

Сандълс:Ще ги получим ли?

Зуи:Ще ви изпратим всичките. Имаш думата ми.

Сандълс:Благодаря, Моше. И какво е „изумителното нещо“, Мерал?

Мерал:Направо е невероятно! Вльора знаел, че още някой е по петите на Димитър. Казал му го самият той. Няколко седмици по-късно Вльора помолил Димитър да го придружи до Църквата на Божи гроб. Малко преди да стигнат, полковникът разкрил намерението си. Заявил, че ако инсценират „смъртта“ на Димитър по особено драматичен и публичен начин, преследвачът ще реши, че е сгрешил. Ще помисли, че Уилсън не е Димитър и че в крайна сметка преследва не когото трябва. Димитър и бездруго имал много превъплъщения. Планът на Вльора бил да умре и да бъде взет за Димитър. Рано сутринта, когато смятал да изпълни намерението си, той отишъл до апартамента, който бил наел, но никога не бил ползвал. Оставил там всички документи, които ни накараха да мислим, че Вльора е Димитър. Когато Вльора му съобщил плановете си, Димитър бил ужасен. Не искал това. Поне не в началото. Разбира се, мнението му нямало особено значение, защото отровата вече била във вените на Вльора. Така стигаме до втората част от плана на албанеца. Кой ще сметне инцидента за самоубийство? , мислел си той. Едва ли някой би предпочел да умре в ужасни болки от отровата на скорпион, след като шепа сънотворни хапчета биха свършили същата работа. В съзнанието на Вльора, свикнал да гледа света през безмилостните очи на кодекса беса , точно това обстоятелство щяло да убеди преследвачите на Димитър, че той е бил ликвидиран от човек, който го е мразел с цялата си душа.