Уилям Блати - Димитър

— Свещеник ли си? — попита го тихо в тъмнината. Изчака малко и продължи: — Усещам мириса на свещено масло по ръцете ти. Ще изслушаш ли изповедта ми, отче?

Той не получи отговор. Единственият звук идваше от капещия кран.

— Скоро ще дойдат да ни вземат. Няма нищо. Целият ни живот е подготовка за смъртта. Въпреки това се надявах да застана пред Бог с всичките бебета, които съм скрил от очите Му…

Гласът му заглъхна, а сълзите се стекоха по лицето му. Свещеникът се свлече на безмилостния каменен под с приглушен стон, съставен от всички молитви, на които не бе получил отговор.

— Меме, меме — зовеше той майка си. Постепенно тихото ридание и молбите му притихнаха, погълнати от постоянния поток на дишането му.

Задържания го погледна и бавно вдигна ръка.

След малко по коридора затропаха тежки стъпки. Свещеникът скочи, сграбчи Задържания за раменете и го разтърси с викове:

— Идват! Идват да ни вземат! За бога, дай ми опрощение! Съжалявам за греховете си! Опрости ги!

Вратата на килията се отвори рязко и електрическата крушка изгря неочаквано ярко. Свещеникът продължаваше да пищи:

— Дай ми опрощение! Моля те!

Сърдитите надзиратели го измъкнаха с ругатни от килията.

— Не, не е свещеник.

— Сигурен ли си?

— Да, напълно.

Седяха на десетметрова Т-образна маса в просторна стая с високи тавани. Вльора се бе разположил в единия край, а мюсюлманинът и едноокият свещеник — в другия. Свещеникът беше гладко избръснат и с превръзка на окото. Носеше кафяви панталони от туид и яркозелено поло от агнешка вълна. Дръпна си от зле натъпканата евтина цигара, погледна встрани и изпусна неравен облак дим.

— Ако беше свещеник, щеше да изслуша изповедта ми — продължи той, хвърли неодобрителен поглед на мюсюлманина и добави с леден глас: — Можеше да смекчиш ударите си. — После махна горчиво листенце тютюн от устата си.

Мюсюлманинът неуверено сви рамене и извърна лице.

— Такъв ми е методът — заяви той.

— Страшен метод, няма що!

Всичко беше нагласено. Килията бе населена с актьори.

— Не се жалвай, нали получи свободата си — каза Вльора на свещеника. — Какво друго? Някакви впечатления?

— Болката ми — отвърна замислено свещеникът.

Отнесеният му поглед се спря върху една драскотина на тъмната маса. Напомняше буквата омега.

Вльора се намръщи.

— Болката?

Свещеникът вдигна очи.

— След всичките удари по главата имах силна болка. Непрекъсната. Не спираше. Онзи сложи ръка на челото ми и тя изчезна.

За момент очите на Вльора останаха безизразни. После устните му се извиха в подигравателна усмивка.

— Още ли вярваш в магии, отче? — изръмжа той. — Уморен си. Прибери се у дома при жена си.

Думите на Вльора прикриваха изненадата, страха и безсилието му. В нощта, преди да измисли номера с килията, беше сънувал отново банкета в Тирана, Хо Ши Мин и смъртта, но сега в сцената участваше призрачен слуга — работник в кухнята, чието лице нямаше определени черти. После Вльора се бе върнал в стаята за разпити, където Задържания беше окован за стената с разперени ръце, а Ангела, мъчителката, стоеше пред него и накланяше чаша студена вода към устните му.

— Елена — извика я Разпитващия с истинското й име.

Тя се обърна, усмихна се и отиде при него. Двамата заговориха за Задържания със спокоен, приятелски тон.

— Кой е той? — попита я любезно Вльора.

А тя отговори мило:

— Твоят спасител.

В следващия момент Вльора се бе озовал на улицата, вперил поглед в екзекутирания свещеник, неговия подгизнал и заблуден потисник в дъжда. Когато мъртвецът отвори широко очи и се втренчи заплашително във Вльора, полковникът се събуди с ново подозрение. Дали Задържания не беше поредният досаден мъченик, чиято смелост беше достатъчно нечовешка, за да се превърне в омраза? Дали човекът, който носеше документите на Селча Дечани, не беше свещеник, обикалящ северните планини, за да изнася проповеди и да дава прошка и причастие, преобразен като амбулантен търговец на трошливо бяло сирене? Като се изключеше провалът на опита в килията, хипотезата му съвсем скоро беше напълно отхвърлена от доклада на патолозите. Той се отнасяше до белега върху ръката на Задържания:

Касае се за прецизна операция, осъществена най-вероятно от пластични хирурзи. Най-очевидната характеристика е отсъствието на фоликули и мастни жлези. Тъй като от вътрешната страна на дясното бедро се наблюдава загрубяване на кожата и депигментация, смятаме, че е извършена процедура на присаждане. Доказателство за това е белегът на ръката, където присадената кожа се съединява с другата, както и различната структура на двете тъкани. Установихме видимо изтъняване на повърхностния слой и увреждане на тъканите под него. Налице е и натрупване на възпалени клетки. Изхождайки от тези данни, предполагаме, че целта на процедурата е била да прикрие следи от ваксинация.