Уилям Блати - Димитър

— Тук съм — промълви кисело той.

Бяха прекъснали закуската му. Намръщен и нервен, експертът разгъна метална масичка и стол и ги стовари шумно до горния край на носилката. После сложи детектора на масата, закачи проводниците по тялото на Задържания и се настани сърдито на стола. Подсмърчайки, намести слушалките си и заяви с многострадален тон:

— Готов съм.

— Ако ни помогнеш, ще може да изпиеш това. — Дзъ опря запотена чаша студена вода до бузата на Задържания. — Прясна изворна вода — каза добродушно той. — Изпълниш ли следващата ми инструкция, ще ти дам да я изпиеш. Става ли? Не е нищо особено. Просто отвори очи.

Вльора поклати глава и заяви:

— Няма да стане. Съмнявам се, че ще свърши работа.

Загледан съсредоточено в лицето на Задържания, изведнъж го обзе вледеняващо подозрение относно самоличността му. Мъжът отвори очи.

Вльора отстъпи бързо назад.

Дзъ надигна главата на Задържания с една ръка, а с другата поднесе чашата към устните му.

— Само една-две глътки сега — предупреди го тихо той и добави: — След това повече.

Задържания най-после проговори:

— Благодаря.

Вльора се уплаши и потрепери, а Дзъ посрещна с усмивка изумения му поглед. Така започна поредицата от действия и събития, които доведоха до убеждението, че Задържания се е събудил. Когато обаче протоколите на случилото се във Вълшебната стая бяха анализирани, това впечатление се превърна в най-невероятната и смъртоносна илюзия, съществувала до момента.

Всички първоначални ходове бяха рутинни. Намалиха светлините до призрачен полуздрач и продължиха с обичайната процедура на хипнотизиране, прилагайки постоянния, монотонен ритъм на метроном. Задържания гледаше махалото, докато то се поклащаше насам-натам. Този метод винаги бе показвал висока ефективност срещу желанието да не бъдеш хипнотизиран и да запазиш бдителността на волята си. След това приложиха любимите фокуси на стаята. Когато се убеди, че най-накрая магията е подействала, Дзъ инжектира на Задържания метамфетамини в по-голяма доза от обичайната — 6,4 милиграма на килограм телесно тегло, количество, подходящо за интровертни невротици. Тогава с най-обикновен глас и безупречен северняшки акцент Задържания не само проговори, но и отвърна на всички въпроси.

За хората, които го разпитваха, може би щеше да е по-добре, ако не беше казал и дума.

Задържания повтори твърдението си, че е Селча Дечани, търговец на сирене и любимият на Морна Алтамори. Той обясни, че всъщност изобщо не е умирал, а просто е избягал на Запад. Съобщенията за смъртта му били целенасочена заблуда, целяща да предпази семейството му от репресии. Завърнал се в Албания, защото очаквал смъртта на болната си майка. Последното в общи линии представляваше версия номер едно.

Имаше и други.

Беше известно, че най-опасните вражески агенти използват наркотици и хипноза като средство за защита, прилагайки „пентоталови блокади“. Обектът, подложен на изтезания или разпити чрез този метод, повтаряше думи, програмирани в състояние на хипноза. В случай че разпитващите проникнеха по-надълбоко, като атакуваха блокадите с още упойващи вещества, под първата версия можеше да се появи втора, която също е била програмирана и внушена. Носеха се слухове, че е открита и трета блокада, но тя се срещаше в много редки случаи. Всички параноични страхове и подозрения се потвърдиха при по-нататъшния разпит, когато Задържания драстично промени първоначалната версия. Макар и да запазваше конструкцията на първата, новата история се различаваше от нея в някои дребни, но съществени аспекти. Този път Задържания призна, че Селча Дечани наистина е мъртъв, а самият той се казва Сабри Мелчани. Преди години избягал в Югославия и от там се прехвърлил в Гърция, за да избегне обвинения в убийство на мъж от вражески клан. След като научил, че въпросният човек не е умрял, а се е възстановил и щастливо крачи по майката земя, Мелчани се почувствал принуден от измъчващата го съвест да се върне и да опита отново да го убие. Това по същество беше версия номер две. Ако бе останала такава до края, нямаше да има нищо тревожно. Само че после се появиха версии номер три, четири, пет и шест, които за огромно разочарование на присъстващите се оказаха пълно копие на първата. Следователно — стига Задържания да издържеше на допълнителните инжекции с опасни вещества — ги очакваше един безкраен омагьосан кръг. Но не това беше най-ужасяващото. Тази чест бе запазена за детектора на лъжата.