Уилям Блати - Димитър

Той потвърди всички версии на Задържания.

Трудно е да прецениш накъде да тръгнеш при подобен кръстопът. Естествената посока за огромно облекчение на онези, които копнееха по познатото, водеше директно и незабавно към хаоса. Отчаян, Вльора бе принуден да прибегне до нова тактика, която не беше нито в природата му, нито подлежеше на неговия контрол. От начало до край всичко бе инсценирано от Дзъ.

Нещата започнаха много спокойно. Всъщност дори приятно. Задържания беше заведен в комфортно помещение, където получи медицински грижи и в продължение на седем дни имаше възможност да се къпе. Даваха му храна, вода и чисти дрехи и му позволяваха да спи на пухено легло, без да го будят. Междувременно майор Дзъ инструктира всички, които контактуваха със Задържания, да не говорят в негово присъствие. На осмия ден — понеделник — действията бяха подновени. Въоръжена охрана съпроводи Задържания до кабинета с Т-образната маса. Там го чакаше Вльора. Беше сам. Черните кадифени завеси бяха дръпнати встрани и откриваха големите високи прозорци на източната стена. Слънчевите лъчи проникваха вътре на димни колони, уловили прашинките и страха в своя танц. Двама от надзирателите оставиха Задържания до долния край на масата. После всички напуснаха стаята. Той стоеше с наведена глава и сключени отпред ръце, сякаш оковани с невидими белезници. От високоговорителите на стената долиташе музика, а прозорците бяха отворени, за да се чуват звуците от улицата. От време на време в стаята отекваше детски вик или силен смях.

— Ето че отново се срещаме — започна най-спокойно Вльора. — Новата обстановка може да бъде много освежаваща понякога, като ободрителна напитка. Тя ни откъсва от рутината, от закоравелите ни навици и мислене. Между другото седни, ако желаеш. Моля те, чувствай се комфортно. Добре, все едно. Както искаш. Допада ли ти музиката? Ако не, ще я сменим. Да го направим ли? В момента слушаме Щраус. Чудесно, ще я оставим. Нека ти обясня какво става тук. Първо, благодарим ти за увлекателните истории, които ни разказа. Аз самият обичам и силно се възхищавам на великите произведения на въображението. Много от тях съм превел на албански: „Макбет“ на Шекспир, както и „Хамлет“ и „Отело“. Също „Ингер от Йостерод“ на Ибсен и „Дон Кихот“. Изненадан ли си? Да, аз лично свърших работата, когато преподавах в колежа. Наградиха ме с орден „Партизанска звезда“. Но няма значение. Много се разприказвах. Защо винаги чувстваме тази разяждаща необходимост да се оправдаваме пред всеки непознат? Знаеш ли за какво говоря? Може би не. Е, добре, стига вече. Да се залавяме за работа. Слушай, ще ти кажа какво решихме. Съгласен ли си? Искаме да установим нови отношения с теб. Старите, както ти е известно, не бяха плодотворни. — Вльора посочи към края на дългата маса, където имаше плетен панер със свежи плодове. — Между другото опитай една кайсия — предложи той. — Сега им е сезонът.

В стаята влязоха трима мъчители, зверове с едро телосложение. Сред тях беше и Присмехулника, който ги въведе вътре. Стискаше куфарче от лъскава синя кожа и водеше за ръка десетгодишно момче с деформиран крак. То бе облечено с масленозелена униформа, каквато носеха затворниците. Китките му бяха завързани отпред, а лактите — встрани, до тялото. Когато стигна до средата на масата, синът на Вльора бутна момчето, докато не го огря сноп слънчева светлина. То се изплаши и премигна.

— Е, вече всички сме тук — започна Вльора. — Чудесно. В такъв случай няма да губим повече време. Това момче е циганче, недъгаво по рождение. Освен че има проблем с крака, лявата му ръка е парализирана. Тя е напълно безчувствена и не реагира на болка. Момчето е умствено изостанало и не може да говори. Убило е родителите си, докато спели — разбираемо действие, но не и оправдано. Най-вероятно ще е по-добре, ако умре. Ние обаче няма да го убием. Не. Не е наше право да решаваме подобни неща. Всъщност не смятаме да му правим каквото и да е. Всичко зависи от теб.

По сигнал на Вльора Присмехулника постави куфарчето върху масата, щракна ключалките и извади отвътре прозрачна найлонова торба, която можеше да се стегне с кожени връзки. Очите на момчето се разшириха от страх и объркване, когато сложиха торбата на главата му. Вльора погледна часовника си, сякаш за да види колко време му остава до следващата среща.

— Задушаването е кошмарна смърт — отбеляза небрежно той. — Още по-лошо е да го изпиташ многократно. Отново и отново, без обозрим край. Докато не разкриеш истинското си име и мисията си, както и данните, които ще ги потвърдят, многократно ще довеждаме това момче до ръба на смъртта. Съдбата му е в твоите ръце. Не се чувствай притиснат. Не бързай. Вече споменах, че си страдал достатъчно.