Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Хари… — долетя гласът на Дани от клетъчния телефон. — Хари!

В този момент се случи нещо, което изненада всички. Полъхна ветрец и леко разсея дима. В същия миг се раздаде далечната свирка на локомотива, минаващ през портата. Човекът в черно изведнъж се усмихна. Влакът идваше, но тия тримата нямаше да го хванат.

Беше дреболия, съвсем кратък миг, но Херкулес чакаше тъкмо това. С едно светкавично движение той прехвърли цялата си тежест върху лявата патерица и запокити дясната.

Човекът в черно извика от изненада, когато патерицата блъсна дясната му ръка и изби револвера. Но веднага се опомни, завъртя другия револвер към Хари и натисна спусъка. В този момент Херкулес се хвърли напред. Хари видя как револверът подскочи в ръката на агента, чу оглушителния изстрел. После Херкулес се стовари върху противника и двамата рухнаха на земята.

Пръстите на Хари напипаха пистолета. Сетне всичко се разпадна на отделни проблясъци. Части от секундата. Късчета. Мигове. Ярост. Бяс. Вече бе прелетял напред и падаше върху човека в черно. Лакът около шията му. Дърпаше го от Херкулес. Насочваше дулото на пистолета към главата му. Сетне изведнъж врагът се изтръгна от хватката.

След миг той сграбчи Хари с две ръце за косата, дръпна напред и с всичка сила блъсна глава в челото му. Хари зърна ослепителна мълния, сетне пред очите му причерня. След секунда зрението му се възвърна, но пистолетът вече беше в ръката на агента, само на педя от лицето му.

— Мамка ти! — изрева онзи и натисна спусъка.

Отекна оглушителен изстрел. Тутакси последваха още три. Главата на агента избухна като в забавен кадър. После тялото му се изви и той рухна по гръб. Пистолетът се търкулна на тревата.

Хари се завъртя.

Роскани слизаше по хълма, продължавайки да се цели с беретата, сякаш вярваше, че мъртвецът може пак да се надигне.

— Хари, локомотивът! — долетя като през мъгла гласът на Дани.

Хари стана и пристъпи срещу идващия Роскани. Понечи да каже нещо, но изведнъж застина, втренчен към върха на хълма.

— Внимавай! — изкрещя той.

Роскани се завъртя. Надолу тичаха двамата агенти, които Херкулес бе отпратил към хеликоптерната площадка. Бяха на трийсет метра и бързо се приближаваха през дима.

Роскани се озърна към Херкулес. Лицето му бе посивяло. Притискаше длан към корема си и наоколо се разливаше кърваво петно.

— Изчезвайте! — изкрещя Роскани, после се завъртя и падна на коляно.

Първият му куршум улучи предния агент в рамото и го отхвърли назад. Другият продължи да тича.

Хари чу изстрели зад гърба си. Докато се навеждаше да вдигне Херкулес, наоколо засвистяха куршуми. Изведнъж си спомни за Маршано.

— Ваше преосвещенство… — започна той и надигна глава.

Не видя никого. Маршано беше изчезнал.

Роскани лежеше в тревата. Първият агент бе паднал по гръб на петнайсет метра от него и стенеше. Пет метра по-близо вторият лежеше по корем с широко разтворени безжизнени очи и от дупката между тях бликаше кръв.

С надеждата, че са били само двама, Роскани се претъркаля и погледна надолу, където преди малко бяха Хари и Херкулес. Видя само сиви валма. Вместо да се разсейва, пушекът ставаше все по-гъст.

Той предпазливо стана, огледа се и пристъпи към мъртвеца. Взе пистолета му, пъхна го под колана си и тръгна към другия, който продължаваше да стене.

10:55

— Дани — долетя по телефона тревожният глас на Хари. — Къде сте?

— Близо до гарата.

— Качвайте се във вагона. Херкулес е ранен, нося го.

Елена спря. Бяха стигнали края на дърветата и стояха зад един жив плет срещу ватиканското кметство. Точно отпред беше гарата, а вдясно от нея се виждаше част от товарния вагон. После отекна свирка и по релсите бавно се зададе омазнен зелен локомотив. Изведнъж машината спря и от гарата излезе човек с побеляла коса. Той записа нещо в бележника си, вероятно номера на локомотива, после се изкачи вътре.

— Не знам дали Херкулес ще издържи.

Елена се озърна към Дани. И двамата усещаха в гласа на Хари страх, болка, отчаяние.

— Дани — долетя отново гласът на Хари. — Маршано изчезна.

— Какво?

— Тръгна сам. Не знам накъде.

— Къде бяхте, когато изчезна?

— Близо до Радио Ватикана. В момента минавам край Етиопския колеж… Елена, трябва да се погрижиш за Херкулес.

Елена се наведе към телефона.

— Ще те пресрещна, Хари. Само внимавай…

— Дани… Роскани е тук. Томас Кайнд също. Сигурен съм, че знае за влака. Пази се.