Алън Фолсъм - Ден за изповед

Томас Кайнд посегна към радиостанцията.

— Тук S — изрече той вече официалното си кодово име. — Обект 2, облечен в цивилни дрехи, наближава кулата. Изчакайте да влезе и го ликвидирайте незабавно.

Скрит сред гъстата растителност в подножието на кулата, Хари погледна нагоре през пушека. Едва различи силуета на Херкулес. Джуджето отново посочи храстите, където се бяха събрали хората на Фарел. Хари му махна с ръка, измъкна пистолета и тръгна напред. След миг се озова до масивната стъклена врата, бутна я и прекрачи навътре. Отново затвори, дръпна резето и хвърли бърз поглед наоколо. Малко фоайе, тясно стълбище, миниатюрен асансьор.

Той се озърна към вратата, натисна бутона на асансьора и зачака кабината да пристигне. Влезе вътре и щракна лостчето за блокиране. После хвана пистолета за дулото, замахна като с чук и лостчето се изкърти. Асансьорът беше извън строя.

Хари изскочи навън, погледна още веднъж към входа и хукна нагоре по стълбището.

Беше на половината път, когато чу как долу блъскат вратата. След секунди щяха да разбият стъклото и да го подгонят.

Погледна нагоре. След десетина стъпала стълбището рязко завиваше надясно. Бързо се изкатери дотам, спря на ъгъла и изведнъж изскочи, готов за стрелба. Нищо. Празното стълбище продължаваше още двайсетина стъпала към следващия етаж.

Изведнъж отдолу долетя трясък на стъкло. После вратата отхвръкна навътре и той зърна как двама мъже в черно се втурват към стълбището с пистолети в ръце. Хари отскочи зад ъгъла и спря. Пъхна пистолета под колана си, отвори чантичката и измъкна бирената бутилка, пълна с ром и зехтин. Чу тропота на преследвачите по стъпалата.

Той драсна клечка кибрит, докосна фитила на шишето и отброи: едно… две. Изведнъж изскочи иззад ъгъла и хвърли бутилката в краката на първия преследвач. Шумът от строшено стъкло и бученето на пламъците заглъхнаха сред изстрелите. Град от куршуми обсипа стъпалата, стените и тавана около Хари. После стрелбата секна. Замениха я човешки писъци.

— Този път няма да имаш късмет — излая някой отгоре със силен акцент.

Хари се завъртя, изтегляйки в движение пистолета изпод колана си. По стъпалата слизаше познат силует в черен костюм. Млад, нетърпелив, смъртоносен. Антон Пилгер. Стискаше грамаден пистолет и слагаше пръст на спусъка.

Хари вече стреляше. Продължи да натиска спусъка и Антон Пилгер сякаш се впусна в танц на място, стреляйки към стъпалата до краката си. Върху лицето му бе застинало изражение на неописуема изненада.

Най-сетне коленете му се подгънаха и той рухна по гръб на стълбището. Откъм радиостанцията в джоба му долетя пращене. Но това бе всичко. В настаналата мъртвешка тишина Хари разбра, че и друг път е чувал този глас. Изведнъж проумя защо Пилгер говореше за късмет. Веднъж вече се бе опитал да го убие. В канала след инквизициите, преди срещата с Херкулес.

Хари се наведе, взе радиостанцията на Пилгер и тръгна нагоре като замаян. Едва сега осъзнаваше защо е тук, защо върши всичко това. Защото обичаше брат си и защото брат му се нуждаеше от помощ. Нямаше друга причина.

10:45

Когато ключът изщрака в ключалката, Маршано се притисна до стената. Беше чул стрелба в коридора. Звън на стъкло и писъци. Молеше се за две неща едновременно. Да е дошъл отец Даниъл. И да не е той.

После вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари Адисън.

— Всичко е наред — тихо каза той и заключи вратата зад себе си.

— Къде е отец Даниъл?

— Чака ви.

— Навън има хора.

— Все пак ще се измъкнем.

Хари се озърна, видя банята и изтича към нея. След малко излезе с три мокри кърпи.

— Вържете това на лицето си.

Той подаде едната кърпа на Маршано, после бързо пристъпи до стъклената врата и я отвори. В стаята нахлу гъст облак дим. И в същия миг от небето се спусна невероятно видение.

Маршано едва не подскочи. На балкона стоеше дребно човече с огромна глава и намотано въже около великанския гръден кош.

— Ваше преосвещенство — усмихна се Херкулес и почтително склони глава.

Радиостанцията на Томас Кайнд хвана съобщението едновременно с клетъчния телефон на Адриана, включен към радиовръзката между екипите.

— Не знам дали на някой му пука, но портата на железопътната линия е отворена и към Ватикана се задава локомотив.

Говореше пилотът на хеликоптера, току-що навлязъл от юг над територията на Ватикана.

— Скайкам, сигурен ли си?

— Категорично.

Адриана бързо завъртя глава към Итън.