Алън Фолсъм - Ден за изповед

С тия думи той остави слушалката и тръгна към вратата.

Херкулес видя как пламна четвъртият огън на Хари. После видя и самия него как изскочи от пушека, изтича към кулата и изчезна зад редица стари маслинови дървета.

Херкулес пристегна въжето с двоен възел към железния парапет около върха на кулата, после го пусна през пръсти, пролази по стръмните керемиди до ръба и надникна надолу. На пет-шест метра под себе си зърна малката тераса пред стаята на Маршано. А до земята имаше още десетина метра. Лесна работа, ако не те обстрелват.

Отвъд пътя пламна нов огън. После още един. Гъстият дим затули слънцето и всичко наоколо се обля в кървава светлина. Изведнъж ясното утро притъмня. Огньовете на Хари, пушекът откъм музея и абсолютното безветрие за броени минути превърнаха Ватиканския хълм в някакъв призрачен, мъглив, почти невидим пейзаж — задушлива зловеща пелена, из която се рееха безплътни, безформени силуети, и бе невъзможно да видиш каквото и да било на повече от два-три метра.

Откъм земята до Херкулес долетя задавена кашлица. За секунда димът се разкъса и той видя как двамата в черно бързо отстъпват на малко по-чист въздух в скривалището на колегите си.

В същото време видя как един силует притича през пътя към гарата и изчезна сред високите храсти от другата страна. Херкулес смъкна патериците, размаха ги над главата си и пролази нагоре на колене. След миг Хари подаде глава. Херкулес посочи с патериците отвъд пътя, където се бяха събрали четиримата в черно. Хари му махна с ръка, после димът отново го скри. Петнайсет секунди по-късно там, където беше стоял, изригна яркочервен пламък.

10:38

Застанали до синята алфа, Роскани, Скала и Кастелети гледаха пушека и слушаха сирените, огласящи половината Рим. От полицейската радиостанция долитаха трескави разговори между полицейските и пожарните служби на Рим и Ватикана. Чуха как лично Фарел нарежда да пратят хеликоптер за папата, но не на площадката зад ватиканския парк, а върху покрива на папските покои.

Почти в същия момент от дизела на локомотива изскочи облаче синкав дим. После второ и зелената машина запълзя към портата във ватиканската стена. Можеше да евакуират папата или дори целия Ватикан, но заповедта си беше заповед. Нали релсите не горяха и никой не бе наредил да се връщат. И железничарите поеха напред, за да откарат час по-скоро вехтия товарен вагон.

Изведнъж Роскани се завъртя към детективите.

— Някой да има цигари?

— Я стига, Отело — сряза Скала. — Нали ги отказа, не бива пак да започваш.

— Не съм казал, че ще запаля — сърдито отсече Роскани.

Скала се поколеба. Разбираше безпокойството на Роскани.

— Тревожиш се за цялата история, и най-вече какво ще стане с американците.

Роскани се вгледа в него.

— Да — каза той, леко кимна и се отдалечи. Повървя още малко край релсите, после спря и се загледа как локомотивът пълзи към ватиканската стена.

10:40

В сянката на един жив плет близо до кулата беше паркирана черната ланча, с която трябваше да изнесат извън Ватикана труповете на братята Адисън.

Необезпокояван от пушека, Томас Кайнд седеше зад волана. Още от самото начало на пожара бе разбрал, че братята идват. Първо помисли огъня за отвличаща маневра, но когато пламнаха нови огньове и се спусна димна завеса, той осъзна, че насреща му е излязъл противник с отлично военно обучение. Знаеше, че отец Даниъл е опитен стрелец от елитните части на американската морска пехота, но точните и ефикасни действия подсказваха нещо повече — че свещеникът е обучен в някоя още по-специална част за саботажи в тила на противника. В такъв случай трябваше да е минал подготовка при командосите от флота, способни да извършат с шепа хора работата на цял полк и разчитащи преди всичко на отделната личност.

Братята Адисън се оказваха далеч по-изобретателни и опасни, отколкото бе предполагал. Сякаш в отговор на тази мисъл Хари Адисън внезапно се стрелна през живия плет точно пред него и изчезна в пушека около кулата.

Първата мисъл на Томас Кайнд бе незабавно да изтича след Хари и да го убие. Вече посягаше към дръжката на вратата, когато се опомни. Реакцията му не само нарушаваше всички правила на стратегията, но беше и неудържима, изпълнена с дива страст. Познатото старо чувство го ужаси. Точно за него бе мислил, когато си призна, че е болен и трябва да се откъсне от убийствата.

Имаше други хора, на които им плащаха за това. Те чакаха да свършат работата. Трябваше само да ги повика и да не се замесва. Тогава всичко щеше да бъде наред.