Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Урра — тихичко повтори той, после се озърна през рамо.

До мивката зад него Елена чакаше с очукана кофа в ръка. Вътре имаше десетина мокри парцала.

— Готова?

Тя кимна.

— Добре тогава.

Дани погледна часовника, драсна клечка кибрит и докосна с нея тампоните един по един. Те мигновено пламнаха, пуснаха облак кафяв мазен дим и подпалиха вестниците. Дани се извъртя настрани, грабна още смачкани вестници и ги хвърли отгоре. След секунди лумна истинска клада.

— Сега! — каза той.

Елена дотича веднага. Присвивайки очи от горещината и пламъците, двамата измъкнаха мокрите парцали от кофата и ги проснаха върху огъня.

Пламъците изгаснаха почти незабавно. Вместо тях се надигна гъст облак кафеникаво — бял пушек, устремен към вентилационната система. Дани кимна доволно, отдръпна се и Елена му помогна да се настани на количката. Той вдигна глава към нея.

— Продължаваме.

10:25

Хари спря в плътната сянка на боровете североизточно от Музея на каретите и изчака да отмине един градинарски електрокар. После излезе, като дърпаше с ругатни заялия цип на чантичката под ризата си. Най-сетне ципът поддаде и той извади найлоновата торбичка. Измъкна един от мазните тампони, после пак затвори торбичката и я прибра в чантичката.

Видя как в далечината двама пазачи с бели ризи вървят покрай катедралата „Свети Петър“ към Ufficio Generale di Vigilanza — полицейското управление на Ватикана. Едва сега осъзна, че то е само на стотина метра от гарата.

— Господи — промърмори той.

Бързо коленичи, струпа купчина сухи борови иглички, сложи тампона отдолу и го запали. Мигновено лумнаха пламъци. Той преброи до пет и затрупа огъня с още няколко шепи иглички. Пламъците веднага се превърнаха в дим. Когато отново взеха да се подават огнени езичета, Хари грабна наръч мокри листа изпод наскоро поливания жив плет.

В този момент чу първия вой на сирени откъм ватиканските музеи. Той пусна мокрите листа върху огъня, изчака да се надигне пушек, после хвърли поглед наоколо и бързо закрачи нагоре към централната алея на Горския кът.

Елена гледаше право напред и чакаше асансьора да спре. Мъчеше се да не чува сирените, да не мисли за паниката и за щетите — „нищо сериозно“, уверяваше я отец Даниъл, — които пушекът може да нанесе на безценните съкровища на изкуството. После осъзна, че асансьорът е спрял и вратата се отваря. В кабината нахлу мирис на дим, пронизителен звън и вой на пожарни сирени.

— Да вървим! — подкани я Дани.

Тя избута количката в коридора. Изведнъж се озоваха сред тълпа изплашени туристи, подкарвани към изхода от пазачи с бели ризи.

— Вратата в дъното — каза Дани.

— Добре — отвърна Елена.

Докато тласкаше количката през глъчката и гъстеещия пушек, тя усети как адреналинът плъзва по вените й. Кой знае защо, изведнъж си спомни как Хари я погледна безмълвно, докато двамата с Херкулес напускаха апартамента в предутринния здрач. В този поглед нямаше страх или тревога, а обич. Дълбока, бездънна, просто нямаше думи да я опише, освен че съществува, че е към нея и никога няма да я напусне, каквото и да се случи.

— Оттам — каза внезапно Дани.

Напрегнатият му глас я върна към настоящето. Следвайки указанията му, тя изтласка количката през навалицата към някакъв вътрешен двор. Наоколо сирените заглушаваха крясъците на хората, изскачащи от безброй врати. Видя как Дани отваря калъфа и вади три тампона, после три кибритени кутии със защипани под капаците цигари вместо фитили.

— Натам.

Дани посочи три големи контейнера за смет по на двайсет метра един от друг.

Вече всички отворени врати и прозорци бълваха дим. Отвсякъде изскачаха крещящи, изплашени хора.

Дани пъхна кибритените кутии в тампоните.

— По-бавно — каза той, когато наближиха първия контейнер.

Елена забави крачка. Дани поднесе запалена клечка кибрит към първата цигара, изчака да види дали е пламнала, озърна се и пусна тампона в контейнера.

— Давай.

Минаха до следващия контейнер и повториха операцията. После до третия.

Зад тях първата цигара догоря до кибритените главички. Те избухнаха с тихо фучене и подпалиха сместа от ром и зехтин. След броени секунди гореше целият контейнер.

— Пак вътре — изкрещя Дани през воя на сирени и алармени звънци.

Елена завъртя количката към най-близката врата, откъдето продължаваха да се леят тълпи заедно с облаци гъст дим.

Видяха как горе по ръба на покрива тичат пет-шест vigili del fuoco — ватикански пожарникари — с каски, брадви и импрегнирани якета. Търсеха пламъци, значи още не бяха открили откъде идва пушекът. Един от тях спря, посочи с ръка надолу и извика нещо. Другите също спряха и се загледаха. Елена разбра, че и останалите контейнери са пламнали.