Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Просто какво?

От задното помещение коментаторът отново заговори възбудено, чуха се викове: „Давай, Катан!“ и „Подай!“.

— Просто какво, Халифа? Случило ли се е нещо?

От бара се разнесе звън на чаши, съпроводен с нов кикот. „Дайър Стрейтс“ някак се бяха прелели в Бритни Спиърс. „Токсично“.

— Халифа?

— Подай, мамка му!

— Халифа?

— Всъщност, да, случи се нещо. Нещо…

В слушалката се чу приглушен задавен звук, който Бен Рои щеше да разпознае като хлипане, ако не беше шумотевицата наоколо. Тревогата му се засили.

— Какво се е случило? Кажи ми, Халифа.

Последва нова пауза, сякаш в разговора имаше някакво забавяне, след което египтянинът започна да обяснява нещо за лодка и за инцидент. Гласът му се изгуби във внезапния оглушителен рев от задното помещение, когато „Макаби Хайфа“ най-сетне вкараха гол и изравниха. Бен Рои запуши другото си ухо и се наведе почти до масата в опит да блокира шума.

— Извинявай, не те чух? Какво…

Всички крещяха и ревяха, дори момичетата.

— Халифа, извинявай, не те…

Някакъв младеж се втурна надолу по стълбите и затича през бара, като бъхтеше въздуха с юмруци. Последва го втори, после още един. Тримата затанцуваха импровизиран танц, от който момичетата запищяха от удоволствие. Бен Рои и замаха с ръка, за да ги накара да млъкнат, но без резултат. Нямаше изгледи веселбата да се уталожи, така че той каза на Халифа да задържи за момент, стана и излезе навън, като затвори след себе си.

Изведнъж стана ужасно тихо.

— Така е по-добре — рече той, докато вървеше по пустата улица. — Долу беше такава лудница, че нищо не чувах. Какво казваше? Какво се е случило?

Този път гласът на Халифа прозвуча силно и ясно. И накара Бен Рои да замръзне насред крачка.

— Синът ми умря. Стана инцидент на Нил и синът ми Али беше убит. Изгубих момчето си. Господи, Бен Рои, изгубих малкото си момче.

Луксор

Даже сега, почти година по-късно, Халифа дори не беше започнал да приема случилото се. Не можеше да си представи, че някога ще го приеме. Беше изгубил най-големия си син, златното си момче. Как човек може да спи спокойно с подобна тежест на сърцето?

Оказа се, че го правели от месеци, откакто намерили скифа изоставен в тръстиките. Али и група приятели, неуязвими четиринайсетгодишни хлапета, впуснали се в търсене на приключения и забавления. Закърпили коритото, отмъкнали едно гребло от някаква работилница за фелуки недалеч от Карнак, направили си второ от захвърлена дъска и започнали да излизат в Нил. Отначало нищо рисковано — малко возене нагоре-надолу покрай източния бряг, прехвърляне през тесния провлак до Банановия остров, където правели лагери, нагъвали лакомства и пафкали крадени цигари. Безобидна игра.

С времето обаче станали по-дръзки. Веднъж убедили собственика на моторница да ги извлече нагоре, чак до моста над Нил, за да могат да се носят цели десет километра надолу по течението. Друг път стигнали с гребане до отсрещния бряг на Банановия остров и до плитчините западно от него.

В нощта на трагедията шестима, сред които и Али, поели на най-голямото си пътешествие — прекосяване на реката и връщане обратно.

Приключението било планирано внимателно. Седмици наред събирали храна, напитки и цигари за епичното пътешествие. В уречената вечер всяко момче казало, че ще спи при някое от другите, за да не събуди подозренията на родителите си. Срещнали се след залез-слънце на малко заливче южно от Луксор, натоварили лодката, заклели се във вечно приятелство в случай на корабокрушение или вражеска атака — игрив жест, който в случая се оказал зловещо пророчество.

И после потеглили, чувствали се като най-големите пътешественици, раждали се някога на този свят. Без спасителни жилетки, разбира се, но всички можели да плуват, така че за какво са им?

Не им провървяло от самото начало обаче — едва излязла в реката, лодката започнала да тече. Трябвало незабавно да поемат назад, но очаквали приключението от толкова време, били толкова развълнувани и въодушевени, че продължили напред — две момчета изтребвали водата с пластмасови кофи, а другите наблягали на греблата и на две дъски, влезли в употреба в последния момент.

След недотам бляскавото начало нещата тръгнали нормално и благодарение на овладения теч и бавното течение успели да стигнат до средата на реката без други проблеми.

И тогава настъпило първото от серията случайни събития, които щели да се съчетаят и да превърнат една на пръв поглед невинна ситуация в трагедия. Полицейският катер, който патрулирал доста по на юг от обичайния си район, забелязал скифа, доближил ги и им наредил да се връщат на сушата.